Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Излагацията на Мона

- Коя си? - попитах, без да се обръщам към нея, като си продължавах по пътя.

Понеже не бяхме сами в коридора, започнаха да се чуват шушукания от сорта "Уау, как я отряза." "Сигурен съм, че Мона няма да остави нещата така." "Не знаех, че Никол е такава" - говореха си учениците от последните семестри. Чакай малко... Тия па, откъде ме знаят? В миг, почувствах, че някой тича зад гърба ми с голяма скорост към мен и тъкмо да се блъсне, и аз се отместих. Явно тая надувка Мона много се е ядосала... Ама пък така да я изложа пред всички в коридора, никога не ми се бе случвало. Тя лежеше на пода с нос забит в него. Всички се засмяха, но не и аз. Усетих ръка на своята. Някой ме дръпна рязко и си сложи другата на устата ми, за да не се разкрещя. Кой, по дяволите, е този? Сега само с него ми липсваше да се разправям. Завлече ме в библиотеката, а останалите само ни зяпаха като пукали. Ама какво им става? Защо не вземат да ми помогнат? Както и да е, явно сама ще трябва да се оправям. Таман си мислех да го настъпя и да избягам, и той ме обърна с лице към себе си. Техьонг?

- Чакай, какво? Какво ти става? Защо го направи? - попитах го аз объркана.

- На теб какво ти става? Защо се замесваш с тях? Знаеш, че никой не смее и "копче" да им каже! Оххх... - хвана се за главата Тае - Знам, че не започна ти. Смисъл, не си такава, просто не им падай на нивото. А ако питаш, откъде знам и аз бях в библиотеката, но за да върна една книга, а след това те видях. Ти бързаше нанякъде и не успях да ти кажа и едно "Здравей!".

- Да, беше ми станало малко лошо и отидох до тоалетните, че да си наплискам лицето с вода. Обаче онези тричките ме чакаха отпред. Мона, по най-грубия начин ми заповяда да ѝ обясня нещата по френски, защото не искала да ѝ цитирам  „съкратят дебитната карта“. Аз ѝ отказах учтиво, като ѝ споменах, че не се чувствам добре днес и че след часовете съм заета, а тя почна да се заяжда. Предупредих я - все едно говорех на себе си. Понечих да си тръгна и тази Тихий ме хвана за ръката и продължиха да ми се дръвчат насреща. Накрая не издържах, отскубнах си ръката от нея и тръгнах към източното крило. Онази ми се разкрещя и съм сигурна, че друго вече го знаеш. - обясних му, а той ме гледаше тъпо - А и между другото, откъде учениците, които са последна година ми знаят името?

- А-ами такова... Ти май не знаеш, че... се водиш една от хубавиците на училището, а...? - почеса се нервно зад тила.

Стоях втрещяна. Аз каква съм била?

- Чакай, я пак? Каква съм? - направих се на недочула, като го гледах ококорено.

- Остави...

- Кажи, кажи. Слушам!

- Охх... Ами казват, че си най-красивата сред момичетата от предподледния  семестър.

- Не... Моля те, кажи ми, че се базикаш. Не искам да ме знаят! Какво толкова съм направила? Затова ли тази, през цялото време ме гледаше накриво? Оуфф... - почнах да недоволствам.

- Спокойно, нали началото на годината и краят на миналата, на изпитите изкара по 100 точки?

- Да и какво от това? Майка ми щеше да ме убие, ако бях изкарала по-малко от 99т. И сега като си спомня, какви ми ги беше наговорила...

- Така, не смятам, че директорът ще ти направи голям проблем, защото си една от примерите ученички в училище. Но искам да внимаваш. Ясно?

- Мм. Хайде, че аз трябва да тръгвам. Ще започнем час скоро. - погледнах към часовника на стената срещу мен - ООО, НЕ! ЧАО!

- А? - и той погледна натам - ООУ ШИТ! ЧАО!

И двамата се затичахме, имаше три минути до започването на часа. Бягахме като изоглавени, аз към нашата класна стая, а той към неговата. Звънецът би, а аз вече бях вътре. Седнах си бързо на място и си приготвих нещата за този час. Имахме час на класа. Класната влезе и всички се изправихме, поздравихме я и си седнахме. Тя започна да ни обяснява, че ще имаме нови униформи и че ще посочи три момичета от класа, за да отидат да ги пробват, и след това да донесат останалите за другите момичета.

- Пак Мона (може и Парк, но се пише Пак), Ким Сихьон и Джеон Никол, отивайте!

Ох, пак аз... Вече почвам да си мисля, че съм някоя прокълната или пък животът ми е някаква книга, пълна с фантасмагории, отчасти драма и комедия.
Да ви представя Сихьон:

Тя е добро и кротко момиче, не се занимава с някои хора от класа *кашлюк* наконтените *кашлюк*. Веднъж имахме да правим проект заедно. Свястна е.
Ние станахме и излязохме от класната стая. Отидохме в учителската стая, където ни чакаха 27 чисто нови униформи. На всяка една от тях, беше бродирано името на съответната ученичка. Потърсих моята, така направиха и Сихьон, и Мона. Като ги намерихме, отидохме да се преоблечем. Върнахме се в учителската, преоблечени и заварихме някакви момчета. Едното се обърна и засякохме погледите си.

- Никол!