Avatar: The Legend of Nicole [BG]

В таксито

Досега в "Avatar : The legend of Nicole":

Тъкмо се обух и Техьонг пристигна. Изчаках го, за да се обуе и излязохме.

~•~•~•~

Вървяхме по тротоара, но пътят беше доста и трябваше да си хванем едно такси. Какъв късмет само, нямаше нито едно! Продължихме да ходим, а през това време си  говорехме.

- Техьонг-а, нямаше нужда да ме изпращаш. Аз мога и сама да се върна вкъщи. -  казах аз.

- Оо, напротив. Знам ли те аз тебе, къде ще отидеш пак? - отвърна той.

- Не ми ли вярваш!? - попитах го учудено.

- Вярвам ти, но...

- Но?

- Просто...

- Техьонг, изплюй камъчето най-накрая! - ядосах се малко.

- Хубаво! - рече троснато - Притеснявам се за теб! Ясно? - повиши ми тон, обърна ми леко гръб и скръсти ръце.

- Така ли?

- Да! - отговори кратко, точно и ясно.

- Ии... Откога се.. притесняваш за мен?

- Хей, виж! Такси! Ще го спра. - отклони темата.

Той спря превозното средство и ми отвори вратата, за да седна на задната седалка. Заобиколи и седна от другата страна. Казах на шофьора накъде да кара и потеглихме.

- Не ми отговори на въпроса. - погледнах го настоятелно.

Хич не ми пукаше, че сме в такси. Важното ми беше, да чуя отговора. Тае въздиша шумно, подпря ръката си до прозореца и се загледа през него. Помълча малко и после извърна глава към мен.

- Откакто се случи... - отправи очи към човека на предната седалка и пак ги върна към мен - онова. Онзи ден, когато трябваше да идваш у нас, за да учим и то стана едно такова, заради брат ми...

- Пуу, днешната младеж! - обади се старият мъж.

Това ми дойде малко като гръм от ясно небе.

- Ъм, извинете, гледайте си пътя и не се месете, моля. Благодаря предварително! - отрязах го.