Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Споделяне с омма

Вземах си нещата и тръгнах натам. По пътя към входа, който в случая е изход, звъннах на омма, да ѝ кажа, че си написах. След малко си чух името. Обърнах се към посоката, от която идваше гласът и видях Джънгкук.

- Джънгкук, може ли да ми кажеш, какво ще правим утре, за да знам какво по-точно да си облека?

- Ааа, за излизанката с момчетата ли говориш? Ами сложи си нещо спортно, нали все пак ще поиграем баскет?

- Добре, мерси. - усмихнах му се.

Телефонът ми пак извибрира, явно е омма.

- Ще тръгвам, че омма ме чака.

- Арасо. Чао!

- Чао!

Помахахме си за довиждане и се разотидохме. Влязох в колата и седнах.

- Днес бързо приключи. Малко домашни ли ви дадоха? - попита омма.

- Да. Затрудних се на една задача по математика и отидох да намеря учебник. Намерих, но пак не я разбрах. Тогава едно момче, от тези, които "уж" ще са ми учители дойде. Помолих него да ми я обясни и я разбрах. - разказах ѝ.

- Супер! Щом си успяла да я разбереш. А кой е той, ако мога да попитам? - усещам как иска да ми намекне нещо с този въпрос, но не е това.

- Джънгкук.

- Добре, закопчай си колана и тръгваме.

Направих каквото ми каза и тръгнахме. Не пътувахме дълго, защото живеем близо до училище. Омма спря колата и аз слязох, за да я паркира, след което и тя слезе.

- Чип? - попита ме тя.

- Ето го.

Отключихме входнатаврата на блока и отидохме към асансьора. Цъкнах копчето и го зачакахме.

- Омма, нали знаеш, че утре ще излизам?

- Да, скъпа. А къде ще ходите?

- Ще сме в училище. Ще играем баскетбол. - отговорих ѝ набързо.

- Добре. Ако искаш после да те прибера, звънни ми.

- Арасо.

Асансьорът дойде и се качихме. Обичам майка си, но понякога е доста досадна, като задава въпроси от сорта на "С кого ще си?", "Какви са ти?", "Къде ще ходите?", "Какво ще правите?" и то на един дъх... Но пак казвам, обичам си я. Прибрахме се и веднага зададох въпроса:

- Какво ще ядем?

- Има кимчи с ориз.

Като каза това, в главата ми изникнаха моментите с Техьонг. Несъзнателно се усмихнах.

- Арасо. Нека сложим масата и да хапваме.

Набързо я сложихме и хапнахме. Сега другият въпрос е "Какво ще облека утре?". Отворих гардероба и се усмихнах. Ей, най-накрая нещо, което обичам да нося - анцунзи. Започнах да тършувам и най-накрая си харесах:

Ще си взема и бялото горнище, и така. След това реших да се изкъпя. Облякох си пижамата:

Легнах и не спрях да мисля за утрешния ден. Накрая, потънала в мисли, съм отнесла плувката...