Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Заяждания

- Нека се поопознаем, нали все пак ще ти бъдем "учители". - каза Намджун и ми се усмихна топло.

- Ами добре тогава. - върнах му и аз с усмивка - Кой иска да започне?

- Със сигурност не и аз. - каза Техьонг и си извади телефона от джоба.

- Какво неуважение само. Невъзпитан лигльо. - смъмрих аз набързо, като се старах последните две думи да не се чуят много.

- Я-я-я-я, какво каза току-що?

А, па ти да видиш колко бързо си остави телефона настрана и ме погледна накриво.

- Нищо. - усмихнах му се фалшиво.

- Не, не, нещо каза, просто не го дочух много добре. - сподели съркастично господинът с голямото самочувствие - Хайде, повтори.

- Нищо, а пък и да съм казала нещо, то сигурно не е било чак толкова важно, че да си го спомням. - разлепих му се аз.

- Пфф, не ми казвай, че си забравила думите си отпреди няколко минути. - разхили ми се насреща - Те и катериците сигурно помнят повече от теб, като се има в предвид, че те помнят по три-четири дена.

- ТЕХЬОНГ! МЛЪКНИ! - обади се Хосок - Не е нужно да бъдеш толкова груб!

- Яяя, всички да си затворят големите усти, писна ми вече, а съм седял тук не повече от половин час! - намеси се Джин - Няма тука банда келеши да ми се правят на интересни и под "банда" разбирайте тези тримата. - направи жест с ръка, като посочи мен, Техьонг и Хосок.

- Ъгх... - изпъшка Техьонг и извъртя очи.

- Както и да е. Юнги, имаш ли нещо против ти да започнеш пръв? - попита Намджун.

- Не, но не знам, с какво да започна. Питайте ме някой въпрос.

- Защо приличаш на котка? - изстрелях аз набързо, но после се осъзнах какво бях попитала и се хванах за устата - Оп, съжалявам. - промълвих тихо и наведох глава.

Всички, незнайно защо, започнаха да се смеят. Какво толкова смешно казах? Повдигнах си главата и видях, как Юнги се беше изчервил малко.

- А-ами аз, аз н-не знам... Ъъм може ли някой да зададе друг въпрос? - отговори г-н Мин.

- Имаш ли хоби? - попита Джин.

- Да, обичам да спя...

Тук беше прекъснат от Техьонг:

- Ти по цял ден само това правиш. - измрънка недоволно.

- Имах си и аз да не се обадиш. Можеш ли поне веднъж да си затвориш голямата уста и да не си я отваряш повече, ако не е нужно или трябва да бъдеш на всяка манджа мерудия? - разлепих му се - Имай малко уважение към другите около теб!

- Ъгх... - каза недоволника и си завъртя очите - Ще си поприказваме с теб някой ден на четири очи...

- Има да си мечтаеш. - отвърнах му аз.

- Я, наистина излезте двамата да се разберете и мене ме ядосахте вече! - изцепи се Джимин - Няма да ви слушам тука заяжданията, че пък и не сме длъжни да го правим!

- Но... - започнах и се изправих.

- Няма "но", излизайте! - Джин го подкрепи.

Техьонг издиша тежко, стана рязко от стола, дойде до мен и ме хвана за китката:

- Тръгвай! - изгледа ме лошо.

- Хей?! Какво правиш, пусни ме!

- По-бързо! - казаха Джимин, Джин, Юнги и Джънгкук.

Аз само изофках, а в същото време господин Голяма Работа Съм ме задърпа.

- Слушай ме сега, когато минем покрай родителите ни, ще им кажеш, че си си забравила телефона в един магазин и че аз те придружавам, за да не ходиш сама. Ясно?

- И защо пък трябва да съм съгласна с теб, а и телефонът ми остана при другите.

- Ох, каква марка ти е телефона?

- Motorola moto G7.

- Хубаво, моят е G7+, няма да забележат разликата в големината.

- Но ще забележат, че това не е калъфът ми.

Техьонг махна калъфа от телефона си и го прибра в задния си джоб, като го постави така, че дупката за камерата да не се вижда.

- И ти си бил умен... - измрънках аз.

Той само се подсмихна малко и пак ме задърпа...