Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Мечо

Досега в "Avatar : The legend of Nicole":

На връщане чух шум из храсталаците. Уплаших се и започнах се оглеждам като сурикат. Обърнах се назад, да видя, дали има нещо там, но не, нямаше. Обърнах се отново и пред мен стоеше...

~•~•~•~

И-имаше ед-дна ог-громна... МЕЧКАА!!! АААА! Ами сега? Какво ще правя?! Стояхме и се гледахме. Накрая осъзнах нещо... Та тази мечка с досущ като онази, която сънувах! Как по дяволите е възможно това? Аз само стоях вцепенена, не можех да мръдна. Мечката се доближи бавно до мен, бяхме на 5 метра разстояние една от друга. Тя седна и си сложи двете лапи отпред.

- М-моля те, н-не ме изяж-ждай... - помолих аз, като че ли ще ме разбере...

- Че защо да те изяждам? - сподели мечката, по чудо.

Моля? А-ама как така тя може да ме разбере и как по дяволите АЗ я разбирам какво ми говори?

- Благодаря ти..! Чакай малко, ти ме разбираш? - попитах я с объркана физиономия.

- Да, очевидно и ти. - зачуди се тя - Как се казваш?

- Никол, а ти?

- Аз съм мечока Балу! Радвам се да се запознаем! А за къде си ги замъкнала тези клечки и клони? - попита той.

- Аа, Ами аз мислех да си направя някакъв временен подслон с тях, докато не построя къща... която си нямам и на идея как ще я направя...

- Искаш ли да ти помогна? - попита ме Балу.

- Да! Благодаря ти!

Тогава той се доближи още малко до мен.

- Качи се на гърба ми. Ще следвам опътванията ти.

Аз само кимнах и се качих. Не знам, но сякаш го чувствам доста близък. Не е като в съня ми... Аз го насочвах някъде да ходи и накрая стигнахме.

- Значи тук ще си направиш дом, а? - аз само кимнах - Не е лошо местенце, но не мислиш ли, че ще ти отнеме много време?