- Накарай ме... - усмихна ми се подло - или искаш аз теб?Сложих ръката си на устата му, в повод да не говори, но разбираш ли, той е имал нещо друго в предвид. Техьонг махна ръката ми от лицето си и ми се усмихна леко.
- Е, щом няма да ме накараш да млъкна, аз ще го направя. - каза той.
Погледнах го объркано и леко се отдалечих. Чакай, какво?
- Но аз нали... (-0_0-) - аха, каквото си мислите е, но аз се отдръпнах - К-какво беше това?
Продължавах да го гледам объркано. Усещането ми беше непознато да сега. Той да не би...
Да не би да ме целуна? Какво?- Никога ли не те е целувало момче по устните? - попита ме учудено.
Аз сведох глава надолу и отговорих с "Не". Той ме погали по едната буза и видях как се усмихва.
- Хей? - каза плахо момчето пред мен и надигна главата ми с два от пръстите на ръката си - Аз ли съм първото момче, което те целуна?
Гледаше ме някак, ъм... не знам... Все едно е видял полезно изкопаемо, може би?
- Д-да... - отговорих му, без да го гледам в очите, беше ме страх.
Техьонг се усмихна по-широко и ме придърпа към себе си, и ме прегърна. Прошепна ми:
- Дано да съм и последният...
Аз се изчервих. Но какво по дяволите се случва? Нали до преди около двайсет минути щяхме да се изядем или избием един с друг, а сега...?
- Ъм, ъ-ъ-ъ, може ли да те питам нещо? - промълвих тихо.
Той се отдръпна от мен и ми каза да питам.
- Защо първоначално се държеше грубо с мен, или айде, не само с мен, но и с останалите? Защо го направи?
Искате ли crazy update?😆❤️
STAI LEGGENDO
Avatar: The Legend of Nicole [BG]
Fanfiction- Мамоо, кога ще ме оставиш да бъда самостоятелна? На 17 години съм вече! Пък и какво си ме повлякла тука в тоя Мол? Не виждаш ли, че е нов и магазините все още зареждат стоки? - Първо, навърши 18 години и ще те оставя. Второ, трябва да ти купим нов...