Avatar: The Legend of Nicole [BG]

В ресторанта и после...

- Гладен ли си?

- Всъщност, да. Хайде да питаме и другите.

- Нее.

Вземахме топката и се запътихме към нещата ни. Когато стигнахме дотам, я оставихме, а аз си вземах телефона. Уау, беше 15:39ч. Как да не огладнее човек? Докато си отлепя погледа от телефона, Тае вече пристигаше с другите. Явно и те са гладни.

- Къде ще ядем? - направо си попита Джин.

- Не знам, вие кажете. - включи се Джънгкук.

- Ами какво ще кажете за заведението на около стотина метра оттук? - предложи Намджун.

- Да, става. Аз чух, че готвели много вкусно. - обади се Джимин.

- Ами какво чакаме още? Да се оправяме и да тръгваме! - намеси се Юнги.

- Нее. - казахме аз, Тае и Джънгкук в един глас.

Така де, оправихме се набързо и потеглихме към ресторанта. Не вървяхме много и стигнахме. Когато влязохме, един мъж, сигурно от персонала, съдейки по униформата му, дойде.

- Маса за осем, нали така?

- Оо. (Да.) - потвърди Хосок.

Човекът ни показа масата и се настанихме.

Бяхме на правоъгълна маса и бяхме седнали така: аз до Тае, Тае до Джимин, Джимин до Джънгкук, а срещу мен беше Хосок, срещу Тае - Джин, до Джин - Юнги и до него - Намджун. Поръчахме си и зачакахме да дойде храната. В това време момчетата си говореха за какво ли не. Разказваха смешни случки и се смееха. Аз само стоях и ги слушах с интерес. Когато храната беше сервирана...:

... започнахме да ядем. Аз не обичам да ме гледат, докато се храня и затова си държах ръката пред устата, но при момчетата не беше така. Като ги гледах, колко сладко си похапваха и как се бяха омазали малко, ми стана смешно. Сдъвках и се обадих:

- Айгу, момчета! Имате салфетки, избършете се! - беше ми малко смешно.

- Яя! Ако имаш проблем с това, как се храним, ти ни избърши! - каза момчето до мен.

Аз само му вземах салфетката и изчистих, където се беше оцапал. Той, явно не очакваше веднага да реагирам и ме гледаше тъпо.

- Пхахаха, само да си видиш изражението! - посмях се аз, а останалите и те.

- Айгуу, яжте там и не се занимавайте с мене! - скара им се Тае.

- Арасо, арасо...

Хапнахме, момчетата ме послушаха и си избърсаха устите, платихме, и излязохме от ресторанта.

- Момчета, аз ще тръгвам. Беше ми приятно.

- И на нас, джал гайо (чао) и ще се видим пак!

- Джал гайо!(Чао!)

Така, оставих момчета и тръгнах към вкъщи. Като се прибрах, моментално се изстрелях към банята, за да се изкъпя и си метнах дрехите за пране. След това се обялкох с дрехи за вкъщи:

Омма влезе в стаята и ми съобщи, че партито на съседите ще е днес, от 18:30ч.

- Арасо, омма.

- Ще те оставям да си починеш малко и в 17:40ч ще дойда пак.

- Оо.

Тя излезе, а аз легнах на леглото си. Помислих за нещата, които се случиха днес и заспах...