Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Появата

Досега в "Avatar: The legend of Nicole":

Като излязох от гората, си викнах едно такси и казах на шофьора да кара към града. Все още не знаех накъде, но по пътя измислих. Ще отида първо при Техьонг!

~•~•~•~

•Техьонг•

Бях вкъщи, в моята стая и играех на League of Legends с момчетата от класа.

- Ей ся са връщам. Отиам да си зема нещо за ядене и ида! - съобщих аз и си свалих слушалките, защото така или иначе ме бяха усмъртили...

Излязох от стаята си и тръгнах надолу по стъпалата. Вземах си ягоди от хладилника, измих ги и докато се връщам нагоре, звънецът позвъня. Ооох, сега ли точно?

- ТЕЕХЬОНГ! ОТВОРИ ШИБАНАТА ВРАТА! - кресна Хосок от стаята си.

- ХУБАВО! - викнах аз в отговор.

Върнах се в кухнята, оставих ягодите на плота и отидох до вратата. Погледнах през шпионката и видях високо и стройно момиче, носещо маска, облечено в красива рокля. Оправих се малко и отворих.

- Здравейте, мога ли с нещо да Ви помогна? - попитах аз.

- Здравей... А-аз съжалявам, че идвам неканена, но... - направи кратка пауза и се хвана за леко оформения ѝ бицепс - Може ли да поговорим?

Тя погледна към мен с надежда. Но как да я поканя у нас, като не я познавам, или я? Загледах я малко по-хубаво. Тези очи са ми познати, сигурен съм.

- Извинявай, познаваме ли се? - попитах за всеки случай аз.

Тя се стресна малко. Явно осъзна, че е с маска на лицето си. Хвана я за единият край, но преди да я махне си наведе главата надолу. Чух тихото ѝ хлипане. Чакай, какво? Анонимното момиче махна единият край на маската, но аз пак не виждах лицето ѝ. Нахвърли се на врата ми, като сложи двете си ръце на рамената ми. Този аромат... Не, не говоря за парфюма, а за уханието на кожата ѝ попринцип. Тя е! Притиснах я силно към мен, а тя заплака още повече.

- А-аз, аз мислех, че си изчезнала... - насълзих се - Радвам се, че си добре! Липсваше ми...

- Техьонг! Кое е това момиче, с което стоите на вратата от толкова време? - пита ме омма, прибираща ягодите, които бях извадил, в хладилника.

- Покани я да влезе вътре, сине. - обади се аппа от фотьойла в хола.

- Нее, аппа! - повиших малко тон, за да ме чуят - Хайде, влез.

Тя се събуваше, а през това време, аз ѝ търсех чехли. Намерих едни и ги сложих на пода, пред нея. Тя ги обу и леко се поклони.

- Гамсахабнида! - рече тя и свали маската изцяло.

Отдавна не бях виждал лицето ѝ, станала е още по-красива... Отидохме в хола, където омонии и абоджи (баща) гледаха телевизия. Когато я забелязаха, веднага скокнаха и дойдоха.

- Ники! Добре ли си? Как си? Къде беше? Случи ли ти се нещо? - нападна я с въпроси омони.

- Гънчана. (Добре съм). Гамсахабнида, че се тревожите за мен! - каза тя - Няма нужда...

- Ела, седни, сигурно си изморена. - предложи аппа и ни заведе, да седнем на дивана.

Омма направи чай, а аз отидох да викна момчетата. След това поприказвахме малко, докато си пихме чая. Разказвахме си смешни истории и се посмяхме, разбирам се. Изпихме си топлите напитки.

- Извинете, но ще може ли да си поговоря с Техьонг - Никол направи пауза и погледна към мен - насаме?

- Да, да, няма проблем. - съгласи се омма.

- Нека отидем в моята стая, да не разставаме останалите. - обадих се аз.

Тя само кимна и станахме. Качихме се нагоре по стълбите и вървяхме по коридора към моята стая.

- Майка ми не те остави да дишаш, като влезе. - разцепих тишината, която се бе образувала.

- Няма проблем, притеснила се е жената. - отвърна скромно тя и се усмихна леко.

- Е, - започнах аз и ѝ отворих вратата - за какво искаше да си поговорим?

×××

Съжалявам за бавният ъпдейт!
❤️
Благодаря, че не сте се отказали да четете тази книга!
❤️
Надявам се, да ви е интересна, а ако има някакъв проблем или просто искате да изразите мнението си, знаете, че сте свободни да го направите!
❤️
~•{★}•~