Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Разговорът

Досега в "Avatar : The legend of Nicole":

- Е, - започнах аз и ѝ отворих вратата - за какво искаше да си поговорим?

~•~•~•~

Тя влезе в стаята ми и седна на леглото. Притесняваше се, виждах го. Аз седнах на стола пред бюрото и се завъртях към нея, защото столът е такъв, въртящ се, с колелца. Сещате се!

- Ами аз... Не знам откъде да започна... - промълви тя.

- Аз знам. - погледна ме - Първо - отпусни се, второ - станах, вземах възглавницата и я опрях до стената - облегни се, за да ти е по-удобно и трето - започни от там, откъдето смяташ за добре.

Тя направи всичко това, а аз си седнах. Разказа ми за спора с майка си, поради който е избягала. Продължи с това, че се е била заселила в гората и е намерила нови приятели, като Балу мечката и Захира лисицата. Като цяло - разказа ми за всичко от - до. Направо се смаях.

- Спомена, че си усъвършенствала силите си, но съм сигурен, че имаш още да учиш, докато станеш аватар. - включих се аз, след дългия ѝ монолог.

- Не знам... Всеки един елемент го свързвам с човек и чувствата си към него. - отбеляза тя.

- Интересно, покажи ми. - подканих я.

- Добре тогава.

Тя затвори очите си и протегна ръката си, разтвори я, и в нея, от нищото се появи пламък, който се разрастваше бързо.

- Никол! - викнах аз, защото огънят ставаше все по-голям и по-голям.

Тогава тя разтвори очите си и той изчезна, като че ли и досега го е нямал.

- Извинявай, ако не ме беше извадил от мислите ми, не знам, докъде щях да я докарам...

- А... За какво или за кого си мислеше? - попитах несигурен.

- Т-това важно ли е? - отвърна ми с въпрос и се почеса зад тила.

- Не, не, съжалявам, просто ми стана любопитно.

Към кого чувствата ѝ са толкова силни? Да не би, да ми е спестила някоя подробност, когато ми разказваше за животът ѝ в гората? И подробността да се окаже някое момче, в което се е влюбила? Абе, Техьонг, я се стегни! Какви са тия работи, за които си мислиш?! Но пък, ако се окаже истина? Наведох глава, хванах се за нея и оттам, ръцете ми минаха надолу по скалпа ми, чак до врата, където се спряха. Въздишах тежко. Ами ако-

- Тае, добре ли си? - Никол ме извади от мислите ми.

Аз надигнах глава и срещнах разтревожения ѝ поглед.

- Да, да, няма ми нищо. - усмихнах се престорено.

- Какво беше това преди малко?

- Нищо... Ъм... Майка ти знае ли, че си се върнала? - побързах да сменя темата.

Май не трябваше да задавам точно този въпрос, или поне не по този начин...

- Като спомена омони... Ще трябва да отида при нея, хах? - пита тя.

- Ще трябва, да. Все пак ти е майка. Знам, че не е моя работа да се бъркам, но майка ти, наистина, е много разтревожена за теб. След като ти изчезна, тя дойде тук, за да пита за теб. Аз ѝ разказах всичко, тя ми заби един шамар, но си го заслужавах, не отричам. Опита се да ми чете конско, но нашите я увериха, че ще си поговорят с мен за това. Отпратихме я и после... - спрях малко и се замислих, дали да ѝ кажа, или не... - Така де, няма значение какво се случи след това, но наистина, жената не изглеждаше в добро състояние. Сигурно и сега не е. По-добре ще е, да се върнеш.

Ники постоя малко. Мига, мига, мига, като че ли изобщо не можеше да повярва на чутото току-що.

- Прав си! - скокна тя изведнъж, че чак ме стресна - Благодаря ти!

Дойде до мен и ме гушна. Без да развалям прегръдката, аз станах от стола.

- Гамсахабнида... - прошепна тихо в ухото ми.

Усетих как се изчервих. Тя затегна прегръдката, а аз зарових глава във врата ѝ. Постояхме малко така и после тя се отдръпна. Целуна ме набързо по бузата, врътна се на пети и изчезна. Докато се осъзная, чух как вратата на стаята ми се затваря.

- Ч-чакай! - рипнах след нея.

•Никол•

След разговора си с Техьонг бях твърдо решена да се върна при омма. Слязох бързо по стъпалата, благодарих на всички за гостоприемството и отидох да се обувам.

- Омма, ще изпратя Никол! - чух как се провикна Тае.

- Арасо! - отвърна тя.

Тъкмо се обух и Техьонг пристигна. Изчаках го, за да се обуе и излязохме.