Avatar: The Legend of Nicole [BG]

Към края на деня, вечерта...

- Така като гледам бая неща са се случили, докато ни нямаше. Какво изпуснахме? - попитах аз, като поставих двете си ръце на масата.

- Хааа, вие се върнахте. - добави Джимин - Мислим с момчетата в събота да излезем към 12:30ч. Пич (усещам, че говори на Техьонг), ще дойдете ли с новото ти гадже? - погледна към мен.

- Хеей! Не сме гаджета! - ядосах се аз.

- Ще видим тази работа... - обади се Джин.

Тае си прочисти гърлото и се включи:

- Аз със сигурност ще дойда, но за лиглата до мен не знам нищо. - усмихна се и ми намигна.

Гадняр. Опитах се да се сдържа.

- Нямам нищо против, но трябва да кажа на майка ми. Не мисля, че в събота имаме някакви планове. - казах си най-нормално аз, пренебрегвайки чернокосото мрънкало - Отивам да ѝ кажа.

Станах, сложих си маската и се запътих на там. Когато стигнах, ѝ казах и тя нямаше нищо против. Зарадвах се и се върнах, седнах си. Съобщих за разрешението на майка ми.

- Е, добре тогава, събота в 12:30ч. в даскало на баскетболното игрище. - каза Джънгкук.

- Аз ще взема баскетболна топка. - обади се Юнги.

- Ъм, имам въпрос. Защо точно на баскетболното игрище трябва да се чакаме? Не може ли в парка, или на някоя пейка... - не ме оставиха да довърша...

- Ще играем баскетбол. - отговори ми Хосок - Юнги е много добър в този спорт.

Той се засрами малко и се усмихна скромно.

- Не знаех, че играете баскет. - рекох аз.

- Нормално е, нали днес се запознахме. - добави Намджун.

- А ти можеш ли да играеш баскетбол? - попита ме Джънгкук.

- Ами що-годе да, преди тренирах, но съм позабравила малко. Пък и по физическо ни караха да вкараме 20 коша за 1 минута, ем, не успях точно навреме да ги направя, смисъл за 1 минута и 5/6 секунди ги направих, но това беше първата година в гимназията... - отговорих му аз.

- А колко години си тренирала? - включи се Джин.

- В края на третата година в началното и четвъртата, включително. Оттам нататък не съм, само по физическо, когато ми се доиграе.. - отвърнах - Но пак казвам, позабравила съм нещата.

- Спокойно и ние не сме професионални баскетболисти, не се притеснявай. - намеси се Юнги.