Преродените 2 Нова Генерация

Дом сладък дом...

Осемнадесет години по късно...
В различни точки на света... Гватемала, Египет, Бахами, Белгия, Гърция, Норвегия, Израел и Сащ. Едно съобщение...

"Време е да се върнете в играта, очакваме ви в Цитаделата. Доведете новата генерация. Време е те да поемат новото ниво.
Сдружение "История""

Израел...
-Софи приготвяй багажа, заминаваме за Щатите. - Роман извика от спалнята
- Заминаваме защото... - извиках от банята.
Но преди съпругът ми да е отговорил от долния етаж се чу страшен трясък
- Тези двамата ще съборят къщата. - казах на жената в огледалото, а в отговор се чу още по силен трясък и виковете на двете ни момчета.
Дима и Иван.
- Отивам да ги разтърва преди да са съсипали хола.. Моомчеетаа... - чух виковете на Роман докато слизше по стълбите.
Дима приличаше на Роман, черната коса и тъмните очи на Блек, а Иван, приличаше на мен, също толкова сладък със същата тъмно кестенява коса и кафявите ми очи, но по характер пълни противоположности ... Иван приличаше на Роман, потаен мистериозен,дисциплиниран, докато Дима... Дима витаеше в облаците беше мечтател като мен,разсеян, често забравяше... И приличаше на леля си... купонджия...

Бахами...
-Лили. Отоваме си удома.
- Хенри.. Заспивай. Посреднощ е.
- Абсурд! Събуждай младежите и да се прибираме.
-Обичам те.... Оул.. Загаси проклетата лампа.
- Лили. Можем да се приберем в Ню Йорк.
- Я пак...
- Щом си будна да стягаме куфарите.
- Хайде народе. Ставай! - извиках вече в коридора докато си оправях халата с едната ръка, а с другата блъсках по вратите, за да събудя останалите (Клара, Меган, брат им Джейдън и Алек). Защо онези тримата са с нас, ами свикнахме с тях, пък и момичетата са маалко по големи от нашият син Алек.
Ако имаше семейна снимка се обзалагам че Алек щеше да е есинственото русо хлапе, за разлика от братовчедите си. Явно моите гени са надделели що се отнасяше до русата коса и сините очие поне едното беше синьо дригото бече тъмно като очите на баща му, но инъче си беше чистокръвен Блек. Имаше онази тяхна харизма...

Гватемала...
- И ти ли имаш същото съобщение? - попита ме Матео.
- Това означава само едно. Прибираме се.
- Да и то с първия полет след два дни. Но момичетата... Започна Мат.
- Те са Блек и са наши дъщери, ще се адаптират бързо. Мариа и Кристина Алварадо, е носеха фамилията на Матео, но си личеше че са Блек от километри, за момичета бяха доста проклети , все пак на половина бяха mexicanas/мексиканки Кристина носеше очила също като баща си, а това я правеше още по- сладка, моя мини версия. Тъмните дълги коси на Блек,а сестра ѝ приличаше на майката на Матео коса, нос, и въпреки всички тези подобрения, повече ми напомняха на Тай и Коул. Същите откачени шегаджийки, доста са ни привиквали заради нрава им при директора...

Египет...
- Гледах децата край басеина и се чудех що за късметлия съм. - казах когато жена ми, ми донесе мобилния.
- Коул имаш съобщение. - каза Лаура и седна до мен сгушваки се в одеялото.
- Явно късмета ми се задейства, защото, по всичко личи че ще има семейна сбирка. Ясмин, Джевад стягайте куфарите, лятото ще го изкарате при баба и дядо....

Белгия...
-Тай... Тайлър. ТАЙЛЪР БЛАК. - моята сладка Ники, обаче не звучеше сладко..
- Мхм... измънках във възглавницата.
-Имаш съобщение от сдружението...
Преди години се наричаха Фобндация, но след като помогнахме за унищожаването на Сдружението и след привличането на още дарители и покровители... Станахме Сдружение История. Защо история, защото преродените са пазители на историята, по един не до там традиционен начин...
- Кажи на Дина и Дариус да се приготвят, защото ще се запознаят с братовчедите.....

Гърция...
- Татко нали ще събереш миди за обяд? - попита Диана, а русите и плитки подскачаха на раменете ѝ.
- Ако обещаете да ги почистите със сестрати ще събера цяла кофа.
-Деспина, татко ще ходи за миди...
- Кейси... Телефонът... - Сара се подаде през прозореца с телефона в ръка....
- Момичета заминаваме за щатите на семейна ваканция . - само това казах след като прочетох съобщението, но имах днес, а днес беше ден за миди, утре с полет през София, доо щатите. Защо през България? Близначките не вярваха, че леля им носи името на тази столица. Пък и исках да взема едни документи от тамошния архив на нашата фондация - сдружение.

Норвегия....
- Таткоо. Тате, тате... Ставай.. Закуската е сложена Катарина прави палачинки, а мама.. Незнам защо, но е решила да натъпче всичко в куфарите и от половин час рови в интернет за билети до Щатите?!
Щатите?
-Явно се очертава интересна отпуска... - Аз(става въпрос за Крис Картрайт ) Кори, Катарина и Виктор ще се поразходим...
С жестомимика попитах Кори защо не ми е казала за съобщението, а тя само кимна към Виктор, който беше влязъл в ролята на телефонист за 5 минути.
- Извинявай, но ми се стори по примамливо да кажа за палачинките вместо за суобщението от някакво сдружение...
- Ооо, Богове, прибираме се у дома! Ще се видите с братовчедите с чичовците и лелите си..
- Тате? Добре ли си? - попита Ката, с наръфана палачинка в ръка....

По стечение на обстоятелствата всички се засякоха в хотела до летището във Вашингтон. А истерията настанала между родителското тяло ошашави тинейджърите. Кой кого прегръщаше, целуваше... Докато възрастните се радваха, младежите се гледаха на криво... А и кой да предположи че ще се окаже с цяла тумба роднини, при все че най много бяха по 4 или 5 човека в семейство.
Нашите приятели се завърнаха, защо и кой ги вика? Какво ги чака у дома? Все още ли имаха дом?
Дали не е взривоопасно с толкова тинейджъри на едно място?.... Предстои да разберем...