Преродените 2 Нова Генерация

Блек

На младежите им отне няколко дни да свикнат с всички нови роднини, с всички чичовци, вуйчовци... И понеже всички с едно или две изключения си приличаха страшно много идваше и тоталното объркване. Както и да запомниш толкова много имена... Ами да различиш близнаците... Пълен кошмар.....

Оставаше въпросът къде ще се настанят всички тези хора?
- Да отидем в Цитаделата. Там все ще ни настанят. - предложи Хенри.
- Цитаделата е за учениците, не за цялата тая сган дето сме се събрали. - оспорваше Тайлър
- Ами нали казахте, че има някакви къщи на основателите?- попита Сара
Кори махаше с ръце /поне това виждаха останалите.
- В превод, Кори подкрепя Сара/преведе им Крис.
- Ще звънна в Цитаделата да ни пратят нещо, но първо да стигнем до Ню Йорк.... - Коул изглежда имаше частичен план.
- Момчета бих предложил да се телепортираме, но нещо последните годинки съм загубил тренинг. - засмя се Роман
- Да не се побърка бе!? - Даймънд беше против подобни експерименти
- Глупости. Я да хващаме следващия полет. - Коул довърши изречението и се отправи към касата, за билети.
- Даймънд, само се пошегувах. - оправда се близнакът ѝ.
- Баща ми. - Дима сложи ръка върху рамото на Роман - Остаряваш за такива майтапи.
- Прав е татко, не ти се получава. Придържай се към строгата версия. - Иван подкрепи брат си. момчетата имаха сам година разлика ,но бяха като близнаци.(чукнаха юмруци) А и какво да направи, баща им се държеше нелепо....
Щом пристигнаха в Ню Йорк пред летищто ги чакаше цял автобус. А шофьорът... Един техен стар приятел.
- Дейв!? Това ти ли си? - сега беше ред на Софи да откача. Дима и Иван отново се почувстваха странно. При все че за два, три дни виждаха тази жена да прегръща толкова непознати за тях мъже, а сега и тоя блондин. Вече им се гадеше.
- Хей, доло ръцете от майка ми. - извикаха двамата.
- Софи... Тези двамцата вие с Роман ли ги правихте или си ги поръчахте по интернет?-хаха
- Оо... Я стига. Ще си идрайфам червата. - Иван имаше доста блед вид.
- Не си ли личи, че са Блек? - обади се Роман и на свой ред прегърна вече възмъжалия Дейв. В това време чичо Крис и чичо Кейси се метнаха на гърба на този Дейв и се развикаха колкото им глас държи.
- Намери ли си твоето момиче?
- Не. Още я търся Роман. Още я търся.
- Хей, вие двамата. Още ли ще се пинкате? - Подвикна им Крис. - беше натоварил куфарите на семейството си и чакаше с останалите.
В автобуса възрастните си припомняха миналото, а децата... Или бяха твърде шокирани или смутени... И накрая всички си бяха запушили ушите със слушалки, за да не чуват, как на времето родителите им са се сваляли. Е чуха частта с някой си Дани и как нито Даймънд, нито Софи са го приели и че всъшност шофьорът - чичо Дейв му е брат и как го е убил... Изслушаха и историята за Картрайтови, дето почти били убили леля Софи, и как тя си загубила паметта... Как някакъв пра дядо се опитал да убие леля Ди и чичо Тео... Но на повечето им доскуча и запушиха уши. Особенно след като чуха още една две истории. Да бяха им интересни, но да слушаш как майка ти и баща ти са се натискали, на мнозина им идваше в повече. След около час път автобусът се отклони по стар разбит път и навлезе в едно градче което сякаш беше замръзнало във времето. Младежите се поразмърдаха и занадничаха от прозорците.
- Тора е зловещо. - казаха близначките Алварадо
- Това изобщо има ли го на някоя карта? - обади се Алек Хенри Бел
- Нали няма да оставаме тук? - боязливо се обадиха и близначките Картрайт. Деспина и Диана .
Само че проклетият автобус спря точно там , настед улицата. После вратите се отвориха.
- Първа спирка. Слизай народе.
Никое от хлапетата не помръдна. Но родителите им си грабнага багажчето и се смъкнаха.
- Ей. Софи. Още ти ги пазя. - пидвикна чичо Дейв и метна връзка ключове.
- Хенри. Може да се настаните при нас. - извика тя и тръгна към последната къща на улицата.
Автобусът бе паркиран пред друга куща, нова и хубава.
- Ако не се поберете всички тук също има място. - извика чичо Дейв.
- Разчистихте ли мястото от демони? - извика Тайлър.
- Даа, даже е осветено. Хайде мога да побера две семейства. Картрайтови? Стиска ли ви?
Само че Катарина, Виктор, Деспина и Диана, не горяха от желание да влизат на място където е имало демони. Добре, че не им казаха и за убийствата, инъче щяха да спят в автобуса. За останалите беше къщата на баба и дядо. Възрастните използваха три от сртаите, а за децата бяха стаите на чичо Хенри и Чичо Роман.
Първата среща с баба и дядо Блек ги стресна доста.
Залия и Рейвън вече бяха с прошарени коси, и ако преди са изглеждали внушително сега вдъхваха страхопочитание. След малко пристигнаха и останалите Блек.
- Къщата се пръскаше така на последния купин отганизиран от майка ви. - каза дядо Рейвън
- Тя не е купонджийа. Повярвайте ни. Тя е диктатор занимаващ се с латино танци. - Каза Мариа
- Хей, това че сте дошли тук не означава да бездействате. - каза Залия и метна по една престилка на синовете си. Само да не ми потрошите кухнята като последния път. Знаете кое къде е.
- Обожавам да гледам как готви- каза Ники и се зампъти към кухнята, след малко останалите се присъединиха към нея и зяпаха в захлас. Софи, Лили и Лаура се бяха подпрели на двойните плъзгащи врати и се любувага на гледката. Младежите решиха да разгледат къщата , и още с влизането в хола се набутаха един връз друг.

- Мърдай ,бе ! Задръстваш пътя.- Изпуфтя Алек , а когато получи изглед към внушителния хол се чу само едно подсвирване от устата му . - Всички зяпаха черно- бялата фотография на семейство Блек. Това нещо беше огромно и заемаше почти цялата стена .

- Младежи .- обади се дядо им . - Към стаите да се настаните и после да доразгледате.

По коридора дядо им, им показа всяка една стая. Оказа се че са разчисти тавана ,така че и там имаше място за поне още две легла. Стигайки до гаража ,повечето момчета изпаднаха в див екстаз . Джип Чероки,два мерцедеса Майбах, мотор Ямаха и един Астан мартин, освен двете Мазератита паркирани пред къщата.

- МОЖЕ ЛИ ЕДНО КРЪГЧЕ. - замолиха се Дариус и Джевад

- Сърце не ми дава, да ви дам ключовете. - каза дядо им с най сладката усмивка на която бе способен -В някой друг живот може би . Но не и в този.

- Не си го и помисляйте. Колите са нови . Няма да ги припарвате. - баба им бе застанала на ватата. Родителите ви си ги купиха миналата година и са карани само двапъти. Вие двамата ,дори не поглеждйте към мотора на баща си -каза строго залия на Дима и Иван за вас има скейтове и няколко велосипеда.

- Да бе . По добре пеш. - измънкаха младоците и излязоха с нежелание от гаража.

- Банда ,я вижте . - извика Алек . - Барабани . - сръчкани в единия ъгъл покрити с брезент бяха инструментите на някогашна банда ,в която на ударните беше Роман , а вокалистка на групата беше Даймънд .Китарите и клавира бях ана други членове на бандата ,но Тайлър ,Коул и Хенри понякога също сядаха да свирят с брат си и сестра си.

- Готини китари. -Иван се опитваше да настрои китарата- Да спретнем един гаражен концерт ,а ?

Залия и Рейвън се оттеглих а,че са намерили по приятно занимание за внуците си и далеч по безопасно от това да шофират бързите возила.

Само, че съседите недоволстваха от шума при изнасянетео и на инструментите,особенно когато започнаха с настройките на китарите и синтезатора. получи се страшна микрофония и ужасно пращене и пукот ..