Преродените 2 Нова Генерация

Защо ли не го харесваме

Новата генерация се оказа зарязана от родителскито тяло на непознато място и незнайно защо всички имаха лошо предчувствие. По възможност винаги бяга пълна група и не се деляха. Дали заради наказанието на зловещата бабичка  или защото насмалко не ги ступа банда... Как ги нарекоха Ловци?
Лошото беше че някой си Грегъри ги викаше в кабинета си. Бившият кабинет на баба и дядо Блек , но да не се отплесваме.
Та въпросният тип ги привикваше един по един, после заръчваше на някой да ги съпроводи до стаите им в Цитаделата. А те бяха разпилени из цялата сграда.
Имаха занимания с Ека, Дейв и с Джейдън. Грегъри се стараеше да ги държи разделени. Ека ги въведе в стаята с портретите. Но за всеки резултатът беше един и същ. Виждаха малка стая с един единствен свой портрет. Бяха преродени, но това беше вдва началото за тях. Млади души. Сега оставаше  духовете да си изберат подходяща душа и да я пазят. Духовете бяха пазители или още бранители, също ги наричаха и покровители, но с тях преродените имаха повече сила и възможности  или способности. Оставаше да рарберат и кои елемент владеят. Както и да минат ритуала на пречистването с единадесетте елемента. Първата вечер беше за елвмента огън. Традиционно се прескачаше огън, като всеки преди това слага по една цепеница дърво. Грегъри държа слово което не бе съвсем по традиционната молитва. Но пък Ека хвърли няколко хапки от храната си в огъня и после всички последваха примера ѝ. Като повтаряха думете ѝ.
- За боговете, за загиналите, за враговете, за приятелите. А за себе си моля боговете да ме пазят и закрилят да бдят над мен и да ме водят в правилния път.
Грегъри се вбеси, защото всички последваха примера ѝ. Той наблюдаваше от сенките как тя извършва ритуала с харната, как коленичи и как прескача огъня. Когато Ека прескочи пламъците се извисиха високо. Тя помоли Блекови, Картрайтови и Алварадо да повторят ритуала. Това шеше да ги пази от злини.  Младите души, а те бяха такива имаха нужда, особено новородените. Когато мина и последният а именно мистериозният приятел, който явно добре ги познаваше, а именно Роман - Даш Де Ла Гард. Носещ имената на трима силни преродени.  След като прескочи и се изправи защото бе коленичил. Ред както го наричака произнесе дългоочакваните думи.
- Време. Е. За. Купооон. - И така си и беше музика, танци, разговори, свалки... Все пак си беше първия купон за лятната ваканция.
- Как сте? - попита Ред - отивайки при своите. Поне за такива ги имаше. - разказа им за онази нощ в която бе загинал баща му, как Роман се е опитал да му помогне, как после е намерил Софи и я е целунал. Една съдбоносна целувка. После разказа за това как майка му била отхвърлена от обшеството на преродените и от семействотоси, зашото носела детвто на престъпник, как била отхвърлена и от родителите на баща му. А защо Сори и Роман са му кръсници, единствено те се погрижили за нея. Роман дал разрешение, да се нанесът в старата къща на пра.. пра дядо му - Трошача. После  Мариа и Кристина разказаха своята история и как са се местили всяка година.
След тях разказваха Дима и Иван. Местили са се постоянно заради работата на баща си.
Алек  също е крастосвал света. Това им тежеше. Това ги сплотяваше. Това ги правеше семейство.
- Вие поне сте видели света, а аз си стоя тук в Цитаделата. Да си призная ви завиждам, поне сте обиколили, а аз не съм излизал особенно.
- Може и така да е, но ние бягахме и се криехме. На няколко пъти са ни нападали....
- Съжалявам хора.  Поне сега ств заедно, в безопасност.
- Относително е. Този чичка, Гриър не ми харесва. -каза Катарина
- Грегъри, не Гриър. - поправи я Ред.
- Един въпрос? Защо ти викат Ред?- Попита Виктор.
- Защото ми остана от посвещението, нещо като прякор.Пък и е една от дарбите ми.
- Ехаа. Каква е по точно? - попита Джевад
- Кой иска да пробва? - гора от ръце
- Не е нащо болезнено нали? - попита плахо Диана
- Не е, а сега затворете очи. - след секунда - Асега ги отворете.
- Човече, нищо не виждам, всичко е червено - Дима
- Няма начин! Хора.. Къде сте? - каза Ясмин и замаха с ръце, но перна някого.
- Ау... Полека бе, идиот. Бръкна ми в окото! - възмути се Алек
- Добре стига ви толкова демонстрация. - Каза Ред и щракна с пръсти. Ясмин бе тази дето почти ослепи Алек. Дима беше легнал на тревата, а Деспина и Катарина бяха вурху него, едната лежеше на краката му другата върху гърдите му. Иван беше прегърнал каката на Дариус, а Дариус се беше проснал върху Диана и Мариа, а Кристина бе прегърнала Виктор през кръста, а Джевад белегнал в кракана на Дина и тя го срета в главата.
- Ааа... Внимавай бе?! Риташ като кон с тези обувки.
- Олее.. Извинявай братовчеде.
Ама как така се оплетохме, кой кого е прегърнал, чий крак на кого е...?
- Пич ще ми пуснеш ли крака? - обади се някой.
-Ако сестрати стане от мен.- обади се друг.
- Тя, не ми е сестра. - обади се някой.
Тотално дезориентирани и объркани кое къде е и кой спрямо другите се намира. Ефектът от загъбата на зрението ги обърка.
- Викрор, защо си ме прегърнал?
- Ти ме стискаш поне от пет минути Кристина.
- Ред, моля те не го пробвай дрг път върху нас. - помоли Дина и после се отпусна върху тревата до другите, които успяха да се разплетът в това втеме...
След нощтта на огньовете дойде ред на водата. Сутринта всички отидоха до рекичката и пуснаха по хапка хляб във водата. Отново изрекоха молитвите си. На следващия ден бе ритуалът за почитане на въздух - пускаха хартиени фенери. Следваше ритуалът за почитане на земята, всеки трябваше да коленичи до някое дърво в гората, да измоли помощ и закрила от боговете и да целуне върха на пръстите на ръката, след лоето да докисне с тях последователно челото, гърдите (душата си),сърцето и ствола на дървото. Кой от кой по странни ритуали. Все пак на хлапетата им се случваше за пръв път подобно нещо. На следващия ден се проведоха два ритуала, на слънцето и на луната. Включващи медитация е нещо като изпадане в транс, опит за свързване с духът на пазителя. Само че тук инаше десеттина засечки. Блекови, Картрайтови и Алварадо вместо да се свуржас пазителите си, остановиха за пръв път телепатичен контакт помежду си. Нещо като видеоразговор с приятели, но нс на по - високо ниво. Младежите бяха отключили телепатията си. Ковто им беше в плюс. По късно през деня. Кафенето.
- Ей, банда, как сте? - Меган се бе появила в кафето за почивката между часовете си.
- Смазани. Объркани. Изцедени.... Започнаха да изреждат един през друг.
- Споко, ритуалите почти приключиха.
Същата вечер....
Отново мислено всеки отправи молитва към луната и боговете. После, някои отидоха да патрулират, други да спят, нако избраха романтичните разходки, а нашата групичка забелязала липсата на една личност ( Гргъри) се зае с нощно разследване.
За помощ се обърнаха към Ека. Все пак тя имаше очи и уши на всякъде...