Ако сте пропуснали началото ,погледнете „Преродените "
Те бягаха ,за да се спасят . Сега е време да се върнат у дома...
Не са сами . Новото поколение е с тях . Демони от миналото ,тайни ...само малка част от това с което ще се сблъскат Преродените...
-Рейвън . Дойдохме да говорим с внуците си. - без особени емоции съобщи Елиза Картрайт. - Какво направи онзи пикльо, защо не можем да влезем в къщата?- Албърт Картрайт направо беше бесен. - На моя територия си Албърт. Напомням ти да внимаваш с тона. - съвсем спокойно заяви Рейвън Блек и се подпря на едната колона. - А пикльото ми е внук и ще му се извиниш. -Моля!? Аз да се извиня на хлапето? - Албърт бе възмутен. -Виж какво. Нямам идея, защо баща ти е оставил фирмата на момчетата. Нямам представа, защо не се разбираш с децата си, или защо внуците ти дори не знаят, че съществуваш. Не ме и интересува,но Крис и Кейси израснаха край синовете ми. Децата им, са ми като внуци. Забрави, че ще говориш с тях, поне докато не си промениш отношението. Знам че семейство Картрайт е със златна кръвна линия, но това не ти дава право да се държиш така. Щом си от елита. Покажи че си нещо повече от надут задник, който се вълнува повече от парите вместо от семейството си. Ако ще говориш с някого, започни от внук ми и му се извини. Не ме карай на стари години да те уча на обноски. След чутото Елиза Картрайт стана от люлката на която бе седнала и се врътна към семейната кола. - Албърт, не убивай и последната надежда да имаш здраво семейство. - само това каза Рейвън, когато Албърт тръгна след жена си. Рейвън Блек изчака колата да се скрие от погледаму и влезе в претъпкания коридор на собствения си дом. Внуците му и тези на Картрайтови се бяха събрали там в очакване. -Изглежда тези двамата имат нужда от човечност. - Подметна Деспина. -Те наистина ли са ни роднини? Защото са гадни. - Катарина беше като опустошена. - Хора, излизам, искам да се махна за малко, направо се задушавам тук. - Кат взе един от многото стари велосипеди разхвърляни из предната морава и се спусна надоло по улицата. Братовчедките ѝ се опитаха да я последват, но Виктор ги спря. -Оставете я, има кой да я утеши. -Братовчеде!!? - в един глас казаха близначките -Май става нещо между нея и Хийт. Сигурен съм, че ще я последва. Като станах го видях да боядисва верандата. Сигурен съм, че е тръгнал след Кат. И беше прав. Хийт наистина тръгна след сестра му. Кат се спря чак в стария парк на площадката за скейтове. Скри се зад една от рампите и се разплака,но когато чу някой да спира избърса лице в тениската си. -Кат. Знам, че си тук. - това беше Хийт. Тя се надигна от мястото си и когато го видя до другата рампа затича се към него. Хийт пусна колелото си и не му пукаше къде пада то. Кат се сгуши в прегръдката му. - Внимавай. Целия съм в боя. - прошепна в косите ѝ. -Не ми пука, ако ще да си кален и да смърдиш на пот. - тя потри нос в тениската му. -Освен боя сега и сополи ли имам по тениската? - попита нежно Хийт, а Кат се втренчи е гърдите му. -Не. Нямаш. - каза, но вместо шегоеито звучеше така, сякаш ще се разплаче. -Добре, но си признай че си избърса носа в предницата. - Не съм - леко виновно прозвуча и пак тази нотка в гласа ѝ, сякаш щеше да заплаче. - Добре де, добре, не си, но имаш боя по носа и бузата и тук - каза и я целуна. Сякаш целия свят спря да се върти или се въртеше прекалено бързо. Кат се опомни и се успокои. Тази целувка.. Устните на Хийт бяха като спусък, който да задейства способността ѝ да лекува. После почуства приятното замайване от целувката му. Двамата прекараха там доста дълго време.... На момчетата им хрумна да поиграят баскетбол и викнаха няколко от съседчетата, за да изравнят силите в двата отбора. Момичетата искаха да събират тен край басейна. Но двама биха отбой. Мариа и Виктор решиха да се скатаят. Мариа искаше да чете, а на Виктор му се гледаше мач по ръгби. Мариа отиде до кухнята да си направи лимонада, така както я правеше баба ѝ от Канкун. А Воктор се сети за пуканки. Двамата се сблъскаха
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
на двойната врата, защото Виктор зяпаше в телефона си, а Мариа се беше отплеснала. -Ау- казаха двамата в един глас -Извинявай - отново синхрон Опитаха да се разминат, но се движеша съвършенно еднакво и не им се получи дори на третия опит. Тогава Виктор хвана за раменете Мариа и я завъртя, така че да се разминат, но не я пусна. Сега изучаваше всяка една част от лицето и. Мария го гледаше като хипнотизирана и тогава се случи. Разстоянието помежду им изчезна и това че дишаха един и същи въздух ги опияни. Двамата бяха неспособни да се откъснат един от друг. Последва целувка, която никой не искаше да прекъсва, но отварянето на входната врата и гласът на Залия - Прибрах се! - им подеиства като ледена вода. - Лимонадата ми !- извика Мариа - Отиде ми телефона. Ти ми удави телефона! - Виктор също сякаш се събуди от омая -Какво, да не се разревеш? - Мария веднага се заяде. - Само да..., но Мария вече тичаше по стълбите
