Преродените 2 Нова Генерация

Убиецът на демони

Слънцето скоро щеше да изгрее, повечето спяха карй огньовете. Дриги се бяха усамотили в колите, а трети си приказваха край водата... Джевад обаче имаше много странен сън.. Той или по точно душата му се рееше над заспалите... Ха! Даже виждаше себе си заспал до дънера,който използваха като пейка за сядане край огъня вечерта. Нещо по на вътре в гората му привлече вниманието. Два отряда от цитаделата, един патрул и една шайка ловци.
- Казвам ви. Бяха дозина коли. Видях фаровете. - настояваше някаква червенокоска
- Гуен, сигурна ли си? Може да са били блуждаещи пламъчета.
-Млъквай Ред. - злобното маце така му се узвери, но Ред дори не трепна. - Щом заловим нарушителите ще ги заведем при мистър Грегъри.
Джевад се опомни отърсвайки се от съня. Какво да прави? Ако онези дойдат до брега ще стане лошо. Не можеше да позволи гражданчетата и отрядите да се срещнат. Момчето разбуди братовчедите си. Разказа им кратката версия и те навлязоха в хората да проверят дали наистина идват два отряда за тях. Така си и беше. Да се бият не беше вариянт, трябваше да ги надхитрят в собствената им игра. Сещайки се за случката с басейна, решиха да опитат. Дуржейки се за ръце, настройваки се телепатично всики мислеха едно "връщайте се обратно" и избутаха тази мисъл към отрядите. За повече ефект Дима, Иван, Катарина, Мариа и Алек създадоха мъгла която бавно се разпростря около отрядите. Повя студен вятър, клоните на дърветата сазкърцаха зловещо в мъглявата утрин. В единия отряд имаше една ловджийка - така наричаха преродените които имат за пазител вълк.