Преродените 2 Нова Генерация

Още тайни и истини

Семейство Мастърс оцеляха. Демонът... Не.
Софи и Роман минаха през цитаделата да се видят със своя кръщелник и Реа. Поприказваха си, после потърсиха кръщелника си. Откриха го на арената. Двубой с една червенокоса "амазонка". Момичето по нищо не му отстъпваше. Ред замахна с юмрук, но тя го избегна, след което грабна ръката му и използвайки неговата инерция го просна по гръб. Ред се надигна, извъртя се на страни и избегна ботуша който се заби до главата му. Момчето се извъртя по очи единият му крак бе свит, другият изпънат на страни, а ръцете му бяха като опора. Превъртя се и с един ритник повали червенокосата фурия.
-Точка за Ред. - извика Тревон.
Някой изсвири и се чуха кратки аплодисменти.
Тримата се огледаха и видяха Софи и Роман. Момчето се затича при тях. Последва голяма прегръдка.
-Кръсници. Какво правите тук?Толкова се радвам да ви видя.
-Кръщелнико. Виждам че си се научил да риташ задници като знаеш кого. - подметна Софи
-Аз пък виждам че е чаровен като мен. - Не се стърпя Роман
- Забавна и чаровна както винаги. - подкачи леля си.
- Гледай ти. И чуството ти за хумор е като на кръщелницата ти.
- Не се засягай, но поне е забавна.
- Е поне знаем че е устат като теб и дразни момичетата само с факта че диша.  - Софи се засмя и отиде да поздрави Тревон, който от дразнещо хлапе се беше превърнал в млад мъж, в случая треньор, който беше дразнещ треньор.
-Иди да си починеш Гуен и не се впрягай. Забавлявай се като Ред.
- Тренер...
-Чупката или ще те ползвам за боксова круша, Брансън.
-Мил като крокодил. - Софи разтвори ръце за прегръдка.
-Досадна до мозъка на костите. - Тревон я прегърна.
- Тя, май не ме харесва. Странно ми е, че някой не ме харесва. Мен винаги ме харесват. - Софи се направи на убидена
- Стегни се Софи. И аз не те харесвах, но сега си ми любимата глава на цитаделата и пример за това как трябва да си върша работата.
- Брей... Подмазваш ли ми се.
- хахахаха.
- И да ме срита Роман? Нее...
-Софи идваш ли? - извикаха я и тя тръгна към кръщелника и съпруга си.
На излизане се натъкнаха на Джейдън, Клара и Меган. Тримата водеха група за тренировки на арената. ...
-Ред. Тук сме, защото трябва да ти кажем нещо.
-Преди да... Преди да предприемеш каквото и да е искаме да знаеш че винаги можеш да разчиташ на нас.
- Работата е там, че е време ти да поемеш по пътя на баща си.
- Майка ми ме подготвя за това цял живот. Знам, че драконът те е избрал защото си бил приятел на татко и достатъчно луд, че да тръгнеш да търсиш убиеца му.
-Което си е вярно си е вярно. Само че това е огромна отговорност Роман Даш. Отговорност която ще те накара за се превърнеш в някой друг. Поне за през нощта. Роман - Даш и Принцът на мрака са две съвсем различни личности. Запомни това. Тялото може да е едно, но трябва да имаш ясна граница. Тайната трябва да си остане тайна. А именно кой е под черната качулка. Дано имаш добри трикове в торбата, защото ще ти трябват. Такаши се е появявал може би веднъж дваж, но само ако положението е извън контрол или ако си в смъртна опасност.
-Значи ще разчиташ само на лисицата скоро време. Просто Такаши, чакаше момента в който ще възмъжееш. Той е пазител на твоето семейство. Не на моето . Нищо че за малко трябваше да се спогажда с лисица.
Последна прегръдка с кръщелника и вече се усещаше липсата на драконите. Такаши и Мей бяха при семейството си. На гърбовете на Роман и Софи се мъдреха лисици вместо дракони. Кой да предположи. Един принц залезе, за да се роди друг. Тайната си остана тайна.  Никой не знаеше кой е принцът на мрака, но всички знаеха едно,последното което ще видят бе черната качулка.
-Хей. Момче! - подвикна Роман на кръщелника си. - Хващай. -после подхвърли нещо. Ключовете за мотора на баща му. - И да се грижиш добре за това бижу.
- В добри ръце е. - после момчето прибра кючовете във вътрешния си джоб.
Доста работа щеше да му се отвори на младият принц, но какво бойно кръщение щеше да е, ако беше лесно. Ред го очакваше доста интересно бъдеще. Горката Реа, колко пъти щеше да стои будна и да го чака, колко пъти сърцецото ѝ щеше да прескача удар.... Докато драконът не избере по - достоен за титлата.
След срещата с кръщелника двамата се върнаха, да си съберът нещата и да се отправят към следващата мисля. Но попаднаха на доста интересен разговор. Разговор който леко щеше да ги натъжи. И да ги накара да се замислят. Все пак семейство Блек не бяха само преродени. Имаше двама адвокати, военен, оправител на туристическа фирма, двама пенсионирани археолози и още един археолог, който за момента бе уредник в музей. Но пък през последните години само трима работеха по специалностите си, един се занимаваше с латино танци, друг пък имаше школа по скално катерене, а трети просто бе отворил, кафе- библиотека.  Кой да предположи че в един момент животът ще те постави на колене и че ще трябва да започнеш от нулата. Но да го чуеш от устата на племенниците и на собствените си деца, боли повече от всичко друго
- Хора. Хора успокойте се. - Дина се опитваше да вътвори някакъв ред.
- Как да се успокоим. Лъгали са ни за... За всичко. - Мариа бе меко казано разстроена. (Софи и Роман прецениха, че ще е по добре да не се показват пред децата, а направо да си хванат такси до летището. )
- Да помислим малко. - Алек извади един лист и започна да води списък. -
* Военен, който продължава да си е военен - Хенри Блек
* Адвокат- Роман Блек - сега държи кафе-библиотека
*Адвокатка- Даймънд Блек - Държи школа по латино танци.
* Тайлър Блек - занимава се с туризъм - все още се занимава с туризъм
*Коулдуел Блек - занимава се с археология, за момента е уредник в музей.
- Ето какво знаем. - обобщи Алек
-Което с нищо не ни помага. -каза  Кристина докато дъвчеше сандвича си
-Да, ама с нищо не ни е полезна тая информация. - Възмути се Деспина.
- Баща ни е рибар. Майка ни държи малко ресторантче на брега на морето в Гърция, но нищо повече. Е има диплома по инжинерство, но това с какво ни помага или че мама по образование е брокер
- При нас ли е най-таргично? - Воктор остави празното кенче от кола на плота в кухнята. Баща ни е архитект по образование инъче държи авто сервиз, майка ни е домакиня. Единствения плюс е че всички говорим по няколко езика, а ние даже владеем жестомимичния език.
- Няма логига в нищо от това което изредихме. - Иван си играеше с капачката на бутилката си за вода.
- Единствените простосмъртни са  леля Кори, леля Ники и леля Сара. - отбеляза брат му Дима.
-Дааа- провлачи Иван - но това пак не ни помага да разберем, защо са се отказали от предишния си живот. Или защо не ни казаха какви сме по рождение.
- Така или инъче нямам никакво намерение да се замесвам с това, каквото и да е. Щом могат да стоят на страни почти 20 години, не виждам, защо ние да се бутаме там където не ние табота. - Кристина изглежда не искаше да си проваля плановете за щастлив живот, колеж и работа като моден дизайнер. А може би Съдбата им вече бе определена.

Душички, извинявам се за печатните грешки, пиша от телефона, а изглежда клавиатурата има друго мнение на моменти 💋💋Дано се забавлявате докато четете. Драсвайте по някое коментарче 😘