Преродените 2 Нова Генерация

Някой ще спре ли този шум

Хийт стоеше на пейката до оградата и пиеше бира когато чу как някай сваля едната от съседките. Само че когато се заслуша се оаказа че си говорят за предстоящия панаир. След десеттина минути и още една, две бири Хийр осъзна нещо. Можеше да чува мислите на околните. Гласовете ставаха все повече и повече. Имаше чуството че главата му е като магистрала за клюки. Богове, главата така го болеше... Огледа се за сестра си и я видя в скута на Дариус. От страни изглеждаше че и показва как да свири на барабани... Ноо всъщност си се натискаха... А само какви неща си мислеха.... На Хийт направо му призля. Остави недопито кенпето на пейката, заобиколи оградата и... Просто прекрасно. Още неколцина двойки се бяха усамотили на тяхната веранда. Подмина ги и отиде в банята да потърси аспирин. Взе цели три. Обаче главата му все още кънтеше от гласове. Сега в тишината на къщата гласовете някаксе усилиха. Хийт пусна студена вода и тикна главата си под струята. Боже! Главата му шеше да се пръсне. Разрева се. Това го побъркваше.
Някой почука на врата.
-Махай се! - беше ядосан, но така го болеше че гласът му зучеше различно - ново почукване.
-Казах да се мах... - гласътму му изневери бе треперлив и като на някой който не е ядосан, а звучеше така сякаш е съкрушен - отвори вратата със замах. Пред него стоеше Катарина Картрайт. Истинско съвършенство. Тя не каза нищо само премигаше. Момчето отстъпи объркан да види съседката, а Кат пристъпи. Хийт пак отстъпи, Кат отново пристъпи. Тя само мигаше и защо го гледаше така?Хийт пак отстъпи и вече нямаше къде да мърда, застанал до плота в баната, Катарина пристъпи и го погледна в очите. Сега тя не мигаше просто го гледаше, после го целуна. Малка целувка все едно му казваше, че всичко ще се оправи,после още една, а която му казваше че всичко ще е наред.
Кат Картрайт беше дяволски, дяволски красива,като баща си. Имаше омагьосващите очи на Картрайт и красотата им, но добротата на майка си,нейната невинност и чистота
Хийт бе безпомощен. Придърпа я до себе си и я целуна сякаш от това зависеше живота му. Когато се опомни от целувката гласовете си бяха отишли.
- Търсеше аспирин за главоболието ли? - Кат му се усмихна. Прати му въздушна целувка и излезе. Докосна устните си. Бяха подпухнали, прекара езика си по тях и... Имаха вкус на ванилия... Още усещаше нейния вкус по тях..... Ванилия и Кат. - Каат- прошепна, но прозвуча като въздишка. Огледа се в огледалото и се усмихна. Кат Картрайт го бе целунала. Кат Картрайт. Ама какво се бе случило...? Беше главозамаян и отнесен. Излезе в коридора и тръгна по стълбите... Чакай... За къде е тръгнал? Кат. Неее сега имаше нужда от сън. Или от Катарина и целувките ѝ. Слезе на долния етаж и си напълни чаша с вода, после оше една... Накрая взе цялата кана и се прибра в стаята си. Катарина.... Ванилия.... Целувка... Само това се въртеше в главата му. Накрая заспа.
Кат се бе върнала при брат си и помогна да при ерат след барбекюто. Двамата използваха жестоминичния език и това накара останалите да ревнувата. Нямаха представа защо братът и сестрата така уживено жестикулираха, но се засегнаха, защото бяха свикнали да си споделят всичко, а сега двама от тях си имаха тайна. Дариус бе дал едната палка за барабаните на Амбър... Странно решение, но явно за тях двамата имаше нещо специално в това. Тъй като младежите станаха по обяд в кухнята на плота ги чакаха продуктите за палачинки. Този път момичетата решиха да готвят и изгониха момчетата в хола. Докато чакат закуската. Дима и Виктор от някъде домъкнаха стари видео игри. Естествено първо трябваше да разплетът кабелаците и да ги свържат. В това време някой почука на вратата. Алек прескочи облегалката на дивана и отиде да отвори.
- С какво мога да ви помогна? - попита възрастната двойка която бе на прага.
- Търсим внуците си.
Алек само повдигна вежди.
- Ние сме господин и госпожа Картрайт
- Съжалявам, но не ви познавам.
-Нека поговорим. - жената настоя,не молеше, а настояваше.
- Момче.... - Бащата на чичо Крис и чичо Кейси започна, но Алек не хареса тона му и затвори вратата в лицето му. -сега непознатият за тях мъж отвори вратата и беше видимо ядосан
- Няма! Не ви познавам и няма да отворя. - извика Алвк към затворената врата.
В следващият момент се случиха няколко неща.
Неколцина от братовчедите му се появиха в коридора но нито един Картрайт. Албърт Картрайт сам отвори вратата и се опита да влезе.
- Вън - извика Алек
- Напуснете - настояха Мариа и Кристина Алварадо
Тогава Иван случайно налучка думите които действаха като защитен механизъм.
- Вървете си. Не сте желани тук. - сякаш след тези думи невидими ръце измъдърпаха Албърт Картрайт вън от къщата. Съпругата му опита да влезе, но се сблъска с невидимата преграда.
- Брат ми, какво направи? - попита Дима.
- Какво? Нямам представа! Само им казах, че не ги искаме тук!
-Хора, вие познавате ли ги? -Алек попита четиримата Картрайтови, които надничаха от кухнята и хола.
- Нее... - единодушно отговориха четиримата.
-Дина? Какво правиш? В полицията ли звъниш? - попита Виктор
- Не, за бога! Звъня на дядо!- Дядо? Картрайтови дойдоха и искат да видят внуците си, но Иван каза нещо и тогава онзи мъж сякаш бе издърпан от къщата... - Дина бързааше да обясни, а дядо ѝ ясно усети че внучката му е притеснена и разтревожена.
- Успокой се! Само секунда и съм при вас - каза дядо ѝ и след миг бе при тях в хола.
-Дадо! - момичето се хвърли на врата му.
- Спокойно. Те късе са?
- Още са отвън. - Каза Джевад, който надзъташе иззад пердето.
- Успокойте се. Ще говоря с тях.
Рейвън Блек излезе на верандата.
- Какво става тук? - попита той