Преродените 2 Нова Генерация

Реална Заплаха

Рейвън вече 7 часа ровеше в главата на Грегъри. От години Рейвън не бе използвал дарбата си. Не му бе любимо занимание да се рови в главите на хората. В спомените им, в миналото им, можеше да има последствия. Трайни и то. Потърпевшия можеше да заседне в даден спомен и да го изживява отново и отново.
Залия беше нещо като котва за съпруга си и се опитваше да го държи далеч от ръба. Единствената дарба на тази жена беше енергията. Единствено можеше да пренасочва потока от енергия на околните, да го засилва или отслабва. Не можеше да призовава нито един елемент, но пък за сметка на това, можеше и то в буквалния смисъл, нагледно да ти покаже онзи израз " С твоите камъни, по твоята глава"
Така веднъж когато Коул и близнаците Картрайт се бяха сбили на едно коледно тържество, Залия пренасочи и усили огнената сфера запратена от госпожа Картрайт по Коул доректно при източника си. От тогава двете семейства не се долюбват особенно. А и никой не смее да заплашва Залия Блек или децата ѝ. Бездарна друг път. Дамите от висшия кръг от Златната линия приеха Залия и Рейвън като заплаха. После, се чуха слухове, че малкият син на Доминик Картрайт се е преместил в Тайланд и повече никой не го е виждал.
Та Рейвън получи информацията, която му бе нужна. (Хенри първородният му син имаше същата дарба и я използваше при разпити.) Само, че Грегъри заседна в онзи спомен. Сълзите не спираха да се стичат по лицето му, а устата му си остана отворена в безмълвен писък. Рейвън се нуждаеше от искра, за да се възстанови и Залия го прегърна. Това беше нейният напин да му даде искра. Изглежда Грегъри се нуждаеше от лечител.
А и този път Рейвън не прояви никакво внимание,просто нахлу в кабинета и стисна Грегъри за слепоочията. Рейвън знаеше кой е убил момичето, чийто труп бе намерен от внук му в гората.
Но кой бе виновен за останалите....
Изглежда скоро щеше да се случи нещо ужасно. Нещо за което никой не бе подготвен.
Софи и Роман поне два пъти на ден се обаждаха на Дима и Иван да ги проверяват. Въпреки, че Софи понякога крачка пред децата си. Съновиденията ѝ бяха доста силни и ясни. Момчетата знаеха за дарбата на майка си и нямаха намерение да я лъжат или да крият нещо. Само, че това жеше битката на Новата генерация. Новородените трябваше да минат през бойното си кръщение. А както знаеха, никой не може да предвиди бъдещето. Дори леля Софи.
На рисунките с обикновен молив бе нарисуван призракът на Онзи Фьон както и още дузина души вървящи към мрака. Но некато този който призоваваха преродените. Онзи от скиците бе чисто зло. Три фигури на друга скица се опитваха да опазят душите и да ги привлекът към светлината, към чистата енергия. Ясмин разпозна душите от скиците. Грегъри все още беше заседнал в онзи спомен и бе извън играта.
Късно вечерта Ясмин стана да пие вода и връщайки се по коридора...
От огледалото стърчеше дръжката на един от кухненските ножове, а острието минаваше през семейната снимка. (Всички Блек, Алварадо и Картрайт, снимката уловила тези три поколения.) Ясмин се разпищя и то така, че чак съседите светнаха лампите. Всички се втурнаха в коридора. Дядо рейвън прегледа охранителните камери. Никой не евлизал или излизал. Ако някой се беше телепортирал... И да заплашва внуците му.... Ще хвърчат глави. Рейвън беше меко казано бесен. Никъде ли не беше безопасно? Вярно, внуците знаеха основното и се владееха доста добре. А ето че в града дойде и панаир. Нямаше как да държът внуците под ключ. Но... Ако внуците държът ситуацията под око. Ще имат преимущество. И тогава получиха коз или кутията на Пандора.
Някак онзи мистериозен дух бе убедил Яс да се видят на гробището. Или тя си мислеше, че там ще го намери. Оставаше да се измъкне от братовчедите, брат си и баба и дядо, после трябваше само да стигне до гробището.
2 :34 след полунощ Яс се измъкна от къщата. Грабна първия велосипед и го подкара към гробището.