Преродените 2 Нова Генерация

Докосване

Виктор догони Мариа до стаята и се вмъкна преди тя да затвори врата. Момчето заключи вратата и
без предупреждение я събори вурху леглото.

Да, но момичето бе бойно и не му се остави.( За такива ситуации Виктор си имаше жокер.)Започна да я гъделичка. ( поне действаше когато със сестра му се караха за дистанционното
- Предай се. - предложи момчето
- Никога! - изписка и се засмя с глас
-Предай се! -  настоя момчето. - като не спираше да гъделичка Мариа. Приближи устните си опасно близо до тези на момичето.
-Да бе. - прошепна момичето
- Предай се. - истински Картрайт - нахален и досаден -Какво, "Да"?
- Предавам.. Ммм... - Виктор - не напразно името му означаваше победител-не я остави да довърши и я целуна.
Някой се опита да влезе вътре.
Двамата се озоваха в дата каря на стаята. От коридора се разнесоха виковете на Кристина
-Отваряй или ще... - Виктор отключи и се шмугма край побеснялата версия на сладката Мариа.
-Оооо.... имаш да обясняваш малката.    Защо Виктор беше в стаята ни? Защо се бяхте заключили? И защо леглото ми е... Мили боже! Натискала си се с братовчед си?! На моето легло!?
-Технически погледнато е братовчед само на Дима и Иван, заради това, че леля Софи и леля Сара са сестри. Както и на Диана и Деспинааа...ааау, оу, ейй.
Тина (Кристина) налагаше сестра си с възглавницата така ожесточено че се разхвърча пух.
-Откачалка! - извика Мариа кикотейки се
-Куку- извика ѝ Тина през смях. Когато се успокоиха  Тина гушна сестраси
-Ейй, според мен не е редно, но искам да си щастлива. Обаче не искам да страдаш и да ти разбие сърцето един Картрайт.
- Сестро. Забравяш нещо. Ние на половина сме Алварадо и на половина Блек. Няма да се оставя да ми разбие сърцето и то един Картрайт. Всъщност последния. Останалите са момичета... така че наистина е последния от линията.
-Слизаш ли за вечеря? - попита Тина когато стигна прага на стаята
-Само да си сменя блузата и идвам. 
По време на вечерята неколцина на масата бяха съмнително притихнали.
-Човече разбихме ги. - Дима се радваше на победата.
-Я не злорадствай - Иван  бе от загубилия отбор
-Ако не беше Джевад щяхте да ни биете, но братовчеда не е играл баскет. - Обади се Алек и с Дима си дадоха пет през масата.
Хийт също се бе включил към загубилия отбор.
- Виктор, Кат, нищо не казвате.
-Защото няма нищо за казване. - Виктор пое удара вместо сестра си. - Сигурен ли си Виктор, когато се прибрах...-Залия нацели слабото му място.
-Телефонът ми умря. Мариа го удави с лимонада - дали бе ядосан или просто можеше да се преструва
-Глупакът ми съсипа новата блуза.-Мариа явно се включи в играта
-Ще ми излезе по евтино от нов телефон.
-  Звучи интересно - Залия пак се заяде - Но имам чуството, че има още нещо.
-Аа да! Иван затръшна вратата в лицето на баба и дядо Картрайт  Залия се задави с бирата си.
-Той...? Какво..?
-Докато ти беше в музея тук станаха доста неща. - обади се Рейвън, но дали беше умно да изтъква отсъствието на сродната си душа
-А, ти къде беше? - Богове! Как така, тази дребничка жена, успя да матира този мъж с едно изречение.
-Бях у Грифин, помагах му за колата. Пък и когато излязох още спяха!
-Бабче, недей сега. Обадих му се и на секундата се появи. - Дина веднага се застъпи за дядо си.
-Ще има ли филмова вечер? -Ясмин опита да смени темата и изглежда се получи. Но момчетата искаха да гледат борба или нещо подобно, а момичетата искаха филм. Спорът продължи, докато миеха чиниите. Накрая момичетата се преместиха в една от стаите на горния етаж и си избраха някаква екшън комедия. Този път Деспина и Диана предложиха да слязат за пуканки и лимонада.  Диана успя да си изпроси един пакет с чипс от момчетата, но това щеше да ѝ коства 2 дни пране на момчетата.
Горката. Кой да предположи тези върлини сменят дрехите си по 5 пъти на ден. Или го правеха нарочно?
Но да се върнем на филмовата вечер. След филма момичетата си правиха разкрасителни маски и фотосесия по пижами. По някакво не писано правило се засякоха с момчетата в коридора и последва
истеричен смях, който сигурно се е чул поне през две къщи. Но когато къщата утихна и лампите бяха загасени. Един от обитателите ѝ така и не заспа.
Ясмин виждаже призраците на още трима младежи. Две момчета и едно момиче. Два от призраците бяха на малко момиче и малко момче, на не повече от 4 или 5 годинки. Те искаха да си играят с нея. Ясмин само седеше в леглото и не смееше дори да мигне. После се появи и призракът на момче, както и на момичето от гората. Но кой и защо ги убива. Прекалено много, бяха прекалено много.
Ясмин събра кураж и слезе на долния етаж. Реши да спи на дивана, на пуснат телевизор и светнати лампи. Обаче призраците я последваха и там. Искаха да играят с нея, или да говорят. Беше странно. Използваха телепатия. Но само, за да кажат къде са телата им. После казаха че Той идва и че ако ги завари тук ще ги измъчва... Но кой? За кого говореха... За миг се появи онова чаровно момче което често и се присънваше и докосна ръката ѝ.

За миг я заля страх, но после страхът бе изместен от вихрушка от спомени... Не нейните, а на призрака. Това леля Ди ли беше?! И леля Софи.. и Дейв... Но всичко изчезна заедно с призрака. Единственото което успя да ѝ каже преди това бе, че трябва да се пази от основателите и изчезна.
Просто супер! Цяла нощ се взира в една точка. Някъде в ранни зори тя заспа, но тогава се чуха виковете.
-Вън, вън...
-Нищо не видях.. Кълна се... Близначките пак откачат. След малко някой се стовари отгоре ѝ и след миг близначките Алвародо връхлетяха с викове.
В целия този бъркоч от ръце, крака  и викове се оказа Виктор.
-Помощ. Поомоощ.. Леле... Маамоо... Аууу...
Момичетата здравата го налагаха, но Ясмин също отнесе няколко удъра с възглавницата преди да изпълзи от дивана и да иде в другия край на хола.
-Вие, луди ли сте бе? - Залия и Рейвън надничаха от спалнята на долния етаж. Виктор се възползва от разсейването на близначките и грабна Мария, преметна я през рамо и хукна към задния двор. Залия, Рейвън, Кристина и Ясмин хукнаха след тях по пижами, за да видят как Виктор мята Мариа в басейна.