Преродените 2 Нова Генерация

Да те прецакат новородени

Миг след  Дейвид и Даниел от  нищото се изтърси и Ред. Поне се приземи на меко.
- Ау... Внимавай бе! - измънка Дейв.
- Извинявай чичо Дейв. - Ред бързо се изправи и му подаде ръка.
- Яс... Довърши запопнатото. Сега имаме нужда от всеки прероден. - Дейв не се шегуваше.
- Самият ти ме стря само преди минути, а сега... - момичето не знаеше кака да потъпи.
- Дай ми шанс Ясмин. - чаровният крадец на сънища се доближи до треперещото момиче. - Духовете ми дадоха втори шанс, но се нуждая от благословията ти. Само ти можеш да ме върнеш обратно. Яс.. Не съм искал да те лъжа, но изглежда знам какво ви е нужно, за да сложите край на убийствата. Ясмин Коулдуел Блек - момчето коленичи в краката ѝ. - Ще ми дадеш ли благословията си?
-  Адам Бертоли, давам ти всичко.- Ясмин зарови ръка в тъмните коси на момчето докато изричаше думите- Изправи се. - Думите сами излязоха от устата ѝ преди  да разбере
Ясмин дори не осъзна какво бе сторила. Колко могъща бе всъщност.
-Бертоли, ако застрашиш семейството и приятелите ми лично ще те върна обратно. Дадох ти благословия, с докосването си те направих от плът и кръв, но мога да ти отнема всичко. Не прецаквай шанса си. - Ясмин се страхуваше не от момчето което бе върнала към живите, а от силата с която разполагаше.
- Може ли да се прибираме, почти съмна. - Джевад просто искаше да се махне от това място. - Гробището не е най приятното място за разходка.
- Яс.. Извинявай за рамото... - Иван се чустваше гузен, заради сличилото се.
-Нищо не разбирам... Искам да съм сама.... - Ясмин определено не беше на себе си... Подсмърчайки тя побягна извън портите , които смътно напомняха на череп.
Ред, Адам и Дейв се отправиха към цитаделата, за няколко бързи ритуала, а останалите се опитаха да последват Ясмин. Иван през цялото време бе мълчалив. Джевад  се тревожеше за сестра си. Може да беше с година и няколко месеца по - малък но винаги се грижеше за сестра си. 
Тримата откриха Ясмин не далеч от входа на гобището... Трпереща и изглежда бе повърнала беше се свила до един стар дънер и плачеше.
-Яс... - Джевад вдигна сестра си на ръце. - Спокойно. Всичко ще е наред.
-Какво направих... Момчета...
- Направи необходимото. Всички сме заедно в това, не си сама.
- Семейство сме все пак. - казаха Дима и Иван.

Когато наближиха къщата не само братовчедите им, но и баба и дядо ги чакаха на верандата.
-Ясмин... - гласът на баба ѝ бе припот от тревога.
-Бабче, нека си почива. - каза Джевад и помогна на сестра си да се качи до стаята си.
На закуска, не че тримата имаха апетит разказаха какво се е случило на гробищата. Как Джевад е попучил съновидението и как Ред и Дейв са ги намерли и какво се е случило с Даниел, който вече е  Адам.

Дядо Рейвън пък им разказа как е разбрал, че убиецът не е Грегъри, но Грегъри се е страхувал от него и затова не го е издал.

ДУШИЧКИ изглежда тази част ще е толкова. Нямам сили да я завърша, а май доста ще се забавя. Пускам ви я така. Не убивайте атора, убийте историята 😀😉😘😇
И извинете, ако има грешки. Просто не съм в кондиция от известно време. Липсвате ми. Гуш.