Преродените 2 Нова Генерация

Първи срещи с местните...

Данданията в късния следобед накара неколцина да погледнат през оградите и прозорците. От съседната къща, през един от прозорците на втори етаж, който гледаше към гаража на Блекови се подаде едно русокосо момиче и се развика, само че никой не я чу. Тя тръгна по стълбите, прекоси хола, излезе на двора и зашляпа по джапанки, къси панталонки и розово потниче докато не стигна до източника на дразнещия шум.
Щом я видяха момчетата се посбутаха и сега всички я изпиваха с очи.
- Да се разберем нещо. Вие. Няма. Да. Вдигате. Този. Ужасен. Шум. Аз. Няма. Да. Викна. Ченгетата. ЯСНО.
- Кибритлийка. - изкоментира с насмешка Джевад.
- Кукло я бягай се скрий в захарната си къщичка. - каза Алек и застана зад братовчед си, който тъкмо свали китарата и скръсти ръце. Дима въртеше палките между пръстите си, подпрян до вратата на гаража, но отиде при останалите.
-  Край! Това беше! Звъня в полицията. - аха да набере и някой от тези смешници и взв телефона. - Ейй... Върни... Мамка му...
Тя погледна момчето кръвнишки. Висок, с приятен загар, черноок... Той току що... Натика телефона ѝ в дънките си. Естествено, че беше синът на Тайлър. - Дариус, луд като баща си.
- Сега след като решихме проблема... Как ти е името, зайче? -каза Дариус толкова спокойно сякаш нищо не бе станало, а русокоската излизаше извън нерви, докато той я гледаше нахално. Останалите едвам се сдържаха да не се разхилят.
- Амбър. Къде изчезна? - зад живия плет разделящ двете къщи надникна русо момче... ,(в това време синоввте на Роман, Дима и Иван  чукнаха юмруци и в един глас казаха - Поискай и ще ти се даде. )... зяпна за момент объркано и се скри, но секунди след това се появи до момичето. - Зак каза че довечера ще свирим в кафето , идвай да се приготвиш. - сякаш чак сега забелязал момчетата и инструментите им, новодошлият се смръщи.
- Смотаняци сформират банда! И как ще се казва? Неудачниците ли?
Зарежи ги тия.
- Хийт те ми... взеха телефона, по точно този тук - посочвайки виновника.
- Върни телефона на сестра ми. - изръмжа момчето в лицето на Дариус. Той пък от своя страна се разсмя.
- Сигурна ли си че си искаш телефона, зайче?
- Гледай ме в очите, като ти говоря, ейй.. - каза Хийт и плесна бузата му, за да привлече вниманието към себе си. - останалите Блек механично се придвижиха зад братовчед си.
- Проблема ли си търсиш? - Намеси се Алек
- Върни ѝ телефона и да приключим с глупостите. - онзи не отстъпваше, въпреки че смени тона и сега звучеше сякаш се моли за милост.
- Пак питам. Зайко? Искаш ли си телефона?
- Да. - каза твърдо момичето и само секунда след това съжали...защото някой си свали панталоните насред улицата.
- Заповядай. - каза и ѝ смигна изпращакйки въздушна целувка.
- Отврат. Покрий се. - казаха братът ибсестрата в един глас.
- Няма ли да си вземеш телефона?
Хийт свали тениската си и уви телефона в нея. Дариус си вдигна дънките.
- Ще се видим в кафето.
Момчетата се хилеха като луди, та сигурно се чиваха на луната.
- Да ѝ беше поискал номера, като нормалните хора. - Каза през смях Джевад.
- Наистина ли ще отидеш в кафето? - попита Дима
- Остави кафето, аз още не мога да повярвам къде пъхна мобилния... - каза Иван получавайки нов пристъп на смях
- Тази или беше очарована от гледката или прекалено уплашена, защото дори не побягна при вида на каратийте ти братовчеде-каза  Виктор и се разхили, та чак се преви на две.
- От моя  ъгъл карантиите на нашия сваляч си бяха добре, повярвайте ми, очаровал е съседката. - Изкоментира Алек през смях. Момчетата се превиваха на земята борейки се за въздух.
Вътре обаче цареше пълна хармония. Момичета си правеха прически на дивана, жените слагаха масата, а мъжете почти бяха готови с храната. Когато орда от хилещи се пубери нахлу в къщата.
- Щв вечеряме край басейна. - уведоми ги баба им и излезе. Момичетата се подсмихваха и се чу речна испански.
- Estos son muy locos/ Тези са много луди. - казаха близначките Мариа и Кристина. После момичетата започнаха да пренасят храмата в двора, а момчетата бяха привикани в кабинета на дядо си. Изведнъж кабинетът утесня. И сякаш въздухът се разреди. Момчетата го бяха загазили. Не че на времето бащите им не са правили щуротии...
- Добре че имаме дъщери... Подметна Мат.
- Не ги ласкай, но и те са диви. - подхвърли Ди.
- Е поне никоя не се е разсъблякла на улицата. - Ники беше червена като божур
- Брат ми е идиот! - каза Дина и се облегна на стола си.
- Ако не беше Тео, щяхме да вечвеяме пица. Добре че хвана тавата на време. - Обади се Лили.
- И как няма да я изпусне Хенри   след като видя през очите на Алек какво се разиграва пред гаража.
- Нека сменим темата, преди да сме загубили апетит. - каза Ясмин и отпи от водата си.
В това време се зададоха и момчетата с едно изключвние.
- Утре всички отиваме в цитаделата. - каза Хенри, а по тона му личеше, че е ядосан. После седна на мястото си.
- По отделно са ангелпета, но заедно са бедствие. - Каза Роман сядайки до Софи и разрошвайки косата си.
- Защо не го спряхте? - попита Ники и момчетата се свиха гузно на местата си.

- Ще си замълча, но такава глупост да не се повтаря. Отнася се до всички ви. - каза Коул оглеждайки всеки един тинейджър на масата.
Алек  започна да прозира както си седеше на мястото, изглежда имаше дарбата на родителите си  и явно му се искаше да не се набива на очи.
Когато Тайлър и Дариус влязоха, всички се извърнаха към тях.
- Не съм гладен. - каза Дариус, по тона му личеше, че е гузен. - Качвам се горе.
- Ще се кача да те проверя след малко. Знаеш че, Проверката е висша форма на доверие....
- Знаам . Лека нощ. - каза и изчезна по стълбите.
- Лека нощ? - Друг път. - Дариус искаше да види русокоската. Хубавото на стаята му, беше че не е към двора, а към алеята между къщите с изглед към нейния прозорец. В стаята беше горещо. Момчето свали тениската си и я преметна през през раменете си. Отвори прозореца и я видя. Тя беше до прозореца и говореше, по точно се караше с някого  по телефона- при спомена къде го беше скрил се ухили. Тя го видя и дръпна завесата. Естествено телефонът беше със сменен калъф и дезинфекциран със спирт от аптечката. Нагъл, арогантен.... Ммм.. Дяволски, дяволски добре изглеждаше със и без дрехи. Защо ѝ беше да мисли за това. Тя не го познава. Да обаче по всичко личи че живее в съседство на нейната стая. КОЙ БЕШЕ ТОЙ? Ами онези другите? Защо са в къщата на Блек? Беше чувала легендите за тези момчета и за чара им, но те би трябва ло да са на по тридесет и нещо..? Амбър се изчерви спомняйки си за шоуто което спретна онзи. Трябваше да спре да мисли за черноокия дявол и тази усмивка ...