Преродените 2 Нова Генерация

Първият труп

Да му се и на късмета. Точно сега ли трябваше Джевад да ходи на сън. Когато отвори очи видя нечия кална ръка. В просъница момчето сдруса тялото, но...когато го обърна разбра че това е труп на момиче.
Да. От страни сигурно е смешно момче да пищи колкото му глас държи, но никак не му е смешно на онзи открил трупа. Първият път когато извика бе защото си мислеше че някоя гадинка го е полазила, а втория път Джевад озпищя защото осъзна че лежи насред тъмната гора до труп на момиче, което бе на неговите години. Стана от шумата в която бе лежал поизтупа се и седна на един камък не далеп от трупа. Когато отново мозъчните му клетки казаха на тялото му, че е до труп Джевад си върна вечерята зад камъка. . Ама къде по дяволите се намираше?В далечината се чуха виковете на семейството му. Гласовете им все повече се приближаваха. Както и светлините на фенерчетата им. Ясмин се спусна към брат си и първото което направи бе да се увери че по него няма и драскотина.
-Добре ли си? - гласът ѝ трепереше също като ръцете ѝ.
-Да. Просто не очаквано се събудих до труп насред гората. - Джевад прегърна сестраси и двамата се отдалечиха по пътеката следвани от останалите. Само дядо им остана при тялото. Той бързо се обади на Дейв. След около час Дейв Ред и още 10 преродени пристигнаха на мястото.
- Момчета нека никой да не пипа нищо. - помоли Рейвън. - Дръжте ме в течение.
Залия правеше чай за внуците си. Скоро щеше да съмне.  Най - сетне дядо им се върна. Размениха няколко думи с баба им.
-Ами ако онзи убил момичето беше убил и мен?- Джевад не можеше да си намери място.
- Някой обади ли се в полицията? - попита Дима
- Как изглеждаше мъртвото момиче? - попита Алек. Джевад му подхвърли телефона си.
-Мъртва, много мъртва.
-Милостиви.... - Алек дори не довърши изречението.
На поляната дойдоха Дейв и Ред и още поне 10 души. Джевад разпозна червенокосата фурия. Внуците ма Залуя и Рейвън веднага разпознаха неприятното момиче.
- Тренер? На мен ли ми се струва или всички ме гледат лошо?
- Гуен те така си гледат. Поне непознатите гледат така. - само Гуен не се засмя на шегата на Дейв.
- Така сега по въпроса. Тялото е на момиче от града. Няма документи, но съм я виждал в кафето и в бара. Взехме телефона ѝ, и се обадихме на родителите ѝ.
- Ваче идват насам. - обади се Ред
- Онзи ден я сънувах. Сънувах кака някой я бута и тя пада, удря си главата на един камък и после се събудих облян в пот.
- Аз като ви казах, че виждам призраци. Ама кой да ми вярва нали? - Ясмин негодуваше. - Сега вярватели ми? Дай телефона да видя снимката ѝ. - преди Алек да се ориентира на кого да подаде телефона Ясмин го дръпна от ръцете му. - Ами да! Това е тя! Значи нейния призрак ме следва от три дни вече. Дори в момента е тук и не е особенно доволна.
- Яс. Попитай я кой и причини това.
- Няма да ми каже, защото вече я няма. Слънцето почти се показа. Евентуално след залез ще се появи пак.
- Отивайте да разследвате. Разпитайте в града. Така или инъче ще се разчуе. - Рейвън не бе доволен от факта, че двама от внуците му имат подобна дарба. Съновидения и способността да виждаш душите на мъртвите,не е от нещата които 16 или 17 годишни хлапета искат.
-Само да кажа, че не е демон. Няма външни наранявания или следи от  присиствието на демон. Най малкоъо растенията шяха да са изсъхнали, нама следи от слуз или други подобни субстанции. А и повечето демони ползват жертвите си за храна, за храна на малките си, но тялото не е докоснато. Няма и следи от вграждане на демонски ла....
-  Достатъчно Дейв. Или някой ще припадне или ще си изповръщат червата.
- Дейв... Бабо... - групово изсумтяха младежите, приседнали на тревата или запушили уста.
- Ако разберем нещо ще ви уведомим.
Младежите тупаха нервно по коленете си, в опит да поттиснат позивите за повръщане. Само вдигнаха високо палци и се молеха всички да си тръгнат или поне да млъкнат. Новата генерация вероятно бе страшно силна, но и свръх чуствителна. Известно време всички помълчаха и полежаха на тревата със свити колене, кой по гръб, кой на страни, опитвайки да се успокоят. Все пак прекараха една безсънна нощ. За някои даже това бе трета безсънна нощ по ред. Даже по пътя на обратно на Мариа и Диана им прилоша. Деспина и Кристина, понеже им бяха нлизначки се опитваха да им прехвърлят по една искра, но и на тях им прималя. Момичетата бяха внесени от братовчедите си. По нареждане на баба ги оставиха в хола, за да са под постоянно наблюдение. Не след дълго момичетата припаднаха. Братовчедите им се опитваха да ги свестят.
- Не. Оставете ги. Нека сами се рвстартират.
- Бабо, това не са компютри. - Дима доста се беше изплашил, за пръв път виждаше някой да припада.
-Оставете ги. - каза баба им - Ти Виктор и Катарина в кухнята и измислете нещо питателно за четирите ми момичета. Обаче Залия имаше нужда от голяма доза кафе и след минута влезе в кухнята, където тримата готвачи доста отчаяно гледаха готварския ѝ тефтер.
- Кой ги наглежда? Щом ти си тук,кой е при тях?
- Алек е с момичетата.
- Ми при откривателите на трупове? - попита Виктор, докато гледаше рецепта със свински дроб.
- Дариу е с тях. Дина отиде с дядо ви и Иван  на пазар.
- Има ли начин да се спре с преражданията? - Попита Катарина и Залия се задави с кафето си и изпусна чашата си.
- Момиченце. Пепел ти на устата. Ако те чуе баща ти, няма да е очарован. Бащата на приятелите ви Хийт и Амбър ще приключи с преражданията. Защото бе позволил на демон да го обладае. Друг вариант е да извършиш убийство на невинен човек  или да се самоубиеш. Това са трите престъпления които ще те лишът от следващи прераждания за поне няклоко хилядолетия, а може би, дори завинаги. Зависи какво ще реши великият съвет на светлината. Може дори да затворят душата ти тук на земята.
-Като призраците на основателите в Цитаделата ли?
-И да и не.