Тежките торби, пълни с нови продукти висяха от слабите ръце на Джимин, който се прибираше от съботния си пазар. Бе накупил най-различни неща - от сладко до солено, от полезно до вредно. Не купил и неща, които не обича, но пък бяха на промоция А и Юнги ги харесваше.
Джимин се усмихна при мисълта за най-добрия си приятел. Бе толкова благодарен, че Господ го бе дарил с такъв човек. Юнги бе готов на всичко за него. Не веднъж бе поставял себе си на заден план, за да помогне на Джимин. Не веднъж бе натъжавал себе си, за да зарадва Джимин.
Добрата на Юнги го унищожаваше малко по малко. А обичта на Джимин запълваше разрушените кътчета на душата на Мин.
Двамата се допълваха и макар да се караха, те се обичаха безкрайно много.
Най-добри приятели завинаги.
Приятелството им бе красиво. Бе изпълнено с обич и нежни мигове. Бе основано на подкрепа и доверие.
Приятелството, за което всеки човек мечтае бе тяхно притежание. Перфектното приятелство. Истинско, неподправено.
Джимин се усмихна и повдигна леко торбите, защото вече започнаха да му натежават повече. Вгледа се напред, за дс разбре дали е наближил познатия блок, но въздъхна, след като установи, че не е особено близо до дома си.
Чу приближаващи го забързани крачки и задъхан глас, говорещ зад гърба му:
- Хей, Джимин! Почакай! - Дълбок, познат мъжки глас. Джимин извърна глава назад и щом видя кой е, извъртя очи. Ама разбира се, че ще попадне на Намджун.
- Пак ли ти? - Джимин измрънка недоволно. Бе нервен. Торбите му тежаха, а пък кварталът го плашеше. Искаше да се прибере скоро, а сега само му липсваше някой да го забави.
Намджун се подсмихна леко и бръкна в джоба на якето си. От там извади малък портфейл и го подаде на Пак. - Забрави го на касата. Бях два реда след теб и забелязах.
Джимин сведе поглед, а лека руменина пропълзя по бузите му. - Благодаря. - Той промълви леко притеснено. - Извинявай, държах се грубо както днес, така и първия път, когато се видяхме. Не биваше.
Ким се засмя. - Не се притеснявай, миличък. Точно по такива си падам. - Намджун му намигна. - Сладки и непокорни. Какво по-хубаво от това?
- Това не съм го чул. Ще се направя, че не се е случило. - Джимин промълви. - Не го казвай никога отново.
- Да не казвам кое? - Намджун изрече и се засмя, а Пак последва примера му. - Но наистина си сладък, Джимин.
- Ти също, Намджун.
YOU ARE READING
𝑭𝒆𝒂𝒓 ⛓️ 𝑛𝑎𝑚𝑚𝑖𝑛
Short Story" Най-страшно е да те е страх, мили ми Джимин. - Намджун изрече и потайна усмивка си прoправи път на красивото му, но загрубяло лице. Той бавно закрачи до тялото на по-малкото момче, лежащо безсилно на пода. - Усещам пулса ти, усещам страха ти. Успо...
