Реалността е твърде изкривена. Твърде трудна за разбиране и още по-трудна за описване. Тя е плашеща, объркваща и неясна. Тя не предразполага хората, а само ги държи на нокти. Търси най-уязвимия момент и точно тогава се изявява чрез най-лошата си форма.
Реалността пречи на действителността. Защото днешната реалност е различна, тя е изпълнена с фалшиви морални ценности и норми. Тя е криворазбрана и представена по грешен начин. Действителността обаче е истинна и близка до емоциите ни, до нас самите.
Ала ние сами се отблъскваме от нея, за да се свържем с фалшивата реалност, основана на лъжи, стандарти и предразсъдъци. Ние сами създаваме проблемите си и после трудно намираме път към тяхното оправяне.
Ние не разбираме смисъла на живота. Няма и да успеем. Не и докато живеем в днешната реалност, която е толкова страховита, толкова непозната за нас. Тя е толкова... толкова трудна за описване.
Може би затова Джимин от четиридесет и седем минути се опитва да сглоби изреченията, които трябваше да каже пред родителите си. Защото му се наложи да се сблъска с реалността, където Намджун бе неговият преследвач.
Намджун бе човекът, докарал го до безбройни мъки и страхове. Той бе този, който вроди постоянна паника у Джимин. Намджун съсипа психиката му, сравни я със земята. Лиши го от свобода, отнемайки чувството му за безопасност.
В очите на Джимин Намджун бе чудовище. Той бе страховит и потаен, твърде труден за разгадаване и твърдв объркващ - точно като реалността.
Намджун бе реалността на Джимин. Той бе пропастта, в която Пак бе пропаднал и нямаше излизане. Той отделяше момчето от щастлив и пълноценен живот.
Ким Намджун бе името на най-големия кошмар на Джимин.
YOU ARE READING
𝑭𝒆𝒂𝒓 ⛓️ 𝑛𝑎𝑚𝑚𝑖𝑛
Short Story" Най-страшно е да те е страх, мили ми Джимин. - Намджун изрече и потайна усмивка си прoправи път на красивото му, но загрубяло лице. Той бавно закрачи до тялото на по-малкото момче, лежащо безсилно на пода. - Усещам пулса ти, усещам страха ти. Успо...
