𝑭𝒆𝒂𝒓 ⛓️ 𝑛𝑎𝑚𝑚𝑖𝑛

13

Юнги гледаше Джимин, който седеше неподвижно на мястото си, хапейки долната си устна нервно. Вече бе разкървавена, но явно това не го спираше. Не и когато бе изплашен до смърт. Не и когато сърцето му не спираше да бие твърде силно, притеснително силно.

Джимин се чувстваше като в задънена улица. Знаеше, че е безпомощен и в опасност. Добре бе запознат с това, че каквото и да правеше, колкото и да се опитваше онзи човек винаги щеше да може да го намери. Във всеки един момент непознатият знае къде е Пак, какво прави той, с кого е, как е. И това го караше да се чувства в чужда кожа.

***

Времето бе мрачно и дъждовно. Облаците се бяха скупчили и бяха твърде тъмни, за да си проличи, че слънцето е изгряло.

Джимин не бе мигнал цяла нощ. Боеше се. Всеки един малък шум, всяко помръдване, всяко подухване на вятъра, всеки тропот.

Юнги бе до него през цялото време, разбира се, ала спеше дълбоко. Както бе заспал преди седем часа, така и беше сега - не бе помръднал. Мъртвешки сън.

Ах, как му се искаше на Джимин да поспи така... Бе толкова уморен.

Телефонът му извибрира и той протегна ръката си, за да стигне мобилното устройство, което стоеше на нощното шкафче. Бързо въведе паролата си и макар че се боеше това да е поредното съобщение от преследвача му, той погледна известията си. В момента, в който видя, че майка му му е писала, си отдъхна.

Мама:
Елате с Юнги тези дни! Разбрах за случилото се от него. Не се тревожи да ми споделиш, ще те разбера и с баща ти ще ти помогнем!

Аз:
Ще наминем, мамо. Благодаря.

Мама:
Добре.
Намджун иска да се видите.

Аз:
Още ли поддържате връзка?

Мама:
О, да. През ден-два минава през вкъщи за малко. Син мечта. Хаха.

Аз:
Странен е.

Мама:
Мисля, че ще си отивате.

Джимин се ококори срещу телефона и не върна отговор на майка си. Ама че глупости! Той и Намджун? Та те се бяха виждали един ли два пъти? Да, вярно, че госпожа Пак сватосваше сина си с всяко второ момче, ама пък тоя Намджун... Никак не допадаше на Джимин.

Имаше нещо в Намджун, което караше цялото тяло на Пак да изтръпне. Нещо, което го вкарваше в плен, щом погледне в очите му. Нещо в него бе твърде загадъчно, но и твърде познато. И Джимин се боеше и от това.