𝑭𝒆𝒂𝒓 ⛓️ 𝑛𝑎𝑚𝑚𝑖𝑛

16

Денят беше в своята среда, когато Джимин отвори очи от съня си. Бе си легнал твърде късно - чак в седем сутринта.  Твърде бе зает да размишлява над всичко. Над Намджун, над живота си, над това как да се измъкне.

Страхуваше се все повече и повече. Ами ако сега нарани родителите му? Може би това е бил планът му от самото начало. Всъщност никой не може да знае, помисли си Джимин, та Намджун е пълен психопат!

Беше объркан. Трябваше да разкаже на Юнги, че вече знае кой стои зад всичките му мъки. Бе ли редно? Все пак Мин му е приятел, не може да скрие това от него. Но ако му каже... какво, ако нещата се развият по напълно различен сценарий, от този който Джимин е разигравал в главата си цяла вечер? Какво ако Намджун нарани и Юнги, и господин и госпожа Пак?

Какво ако Намджун е сериен убиец, който има план да убие цялото обкръжение на Джимин?

Не, тук вече си въобразяваше твърде много. Влизаше във филма яко, осъзнаваше го. Но не можеше да стори нищо, освен да се бои и да се чуди какво да стори. 

Джимин разклати глава, потърка очи и се протегна. Изобщо не му се става, но за жалост нямаше право на избор. Очакваше го дълъг ден, изпълнен с писането на докладна работа. Ама как го мързеше...

Въпреки това и факта, че часът минаваше един и половина след обяд Джимин реши отново да зарови глава в меките възглавници. Нямаше мотивация за нищо. Бе толкова изтощен.

Ала тогава се чу звукът на звънеца. Момчето недоволно въздъхна и се надигна от леглото си. Обу си чехлите и се запъти към вратата на апартамента си. Влачеше краката си изтощено по паркета, а едната му ръка бавно разтриваше врата му - болеше го, отново бе спал на криво.

Нямаше кой  да го търси. Би трябвало да е Юнги.

Ала когато погледна през шпионката, усети как сърцето му пада чак в петите.

Намджун. Шибаният Намджун.

И сега какво?

- Джимин, аз съм. Чух стъпките ти, отвори ми. - Дълбокият и плътен мъжки глас на Намджун се чу от другата страна на вратата. Джимин си пое дъх. Трябваше да се успокои и да действа рационално. Не бе време за лигавщините му.

Момчето отключи вратата и плавно я отвори. Фигурата на Ким стоеше пред него и изглеждаше толкова величествена и просто... мощна. Мамицата му. Джимин дори не можеше да се събере и да го погледне в очите.

- Няма ли да ме поканиш да вляза? - Намджун запита някак внимателно.

Джимин погледна настрани. - Та ти така или иначе влизаш тук, когато си поискаш. Не е нужно да отправям покана.

Ким се засмя и влезе в апартамента на по-малкия. Усмивката не падаше от плътните му устни. Бе толкова доволен от настаналата ситуация. Всичко се развиваше така, както бе плана му.

Обожаваше да вижда как влияе на Пак. Как тялото на Джимин настръхва след всяко едно негово действие. Как малкият се разтреперваше, когато чуваше гласа на Джун.

Ким се запъти към хола и се огледа. - Май е време да почистиш.

Джимин извъртя очи. - От самото начало не те харесвам. Сега още повече не мога да те трая.

- Странно, аз пък мисля точно обратното. - Каза Намджун к се врътна на пети обратно към Джимин. Двамата бяха лице в лице и по-малкия можеше да усети как горещия дъх на Ким се сблъсква с кожата по лицето му. - Аз мисля, че те привличам... изключително много. Прав ли съм?

- Ни най-малко. - Джимин процеди през зъби. - Ненавиждам те.

Ким постави ръката си на талията на момчето и го придърпа рязко към себе си. Усмивката му стана още по-широка и повдигна игриво вежда. - Жалко, аз теб не.

- Ти си луд! Пусни ме! - Джимин се разбунтува и се опита да се откъсне от захвата на доминантния, ала опитът му бе неуспешен.

Джун се засмя и единствено постави една страстна целувка върху устните на Джимин, на която той, разбира се, не отвърна.