𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|6|

——————————————————
~На следващия ден~
——————————————————

Г.Т Т/И

Събудих се от алармата. Станах и се оправих, след което пак легнах на леглото, днес беше четвъртък и бях радостна, но имаше нещо, което щеше да развали денят ми и това беше той, Джънгкук. Отново трябва да подреждам библиотеката с него. Толкова е трудно да правиш нещо с него, особено когато само мълчи. Мразя когато съм с някой и не си приказваме, неловко е.

- Т/И~!- влезна Йешим с крясъци в стаята и легна върху мен.

- Ох!- беше единственото, което казах и се завих през глава.

- Ставай, четвъртък е!- каза тя весело.

- Не ми напомняй, пак трябва да подреждам библиотеката с Джънгкук.- казах аз отегчено.

- Ооо, я стига! Кажи сега, кога ще излезнеш с Джимин!- попита тя.

- Мисля....че днес, не знам!- казах аз.

- Как не знаеш?- каза тя и започна да ме гъделичка и да ме дразни.

- А, спри да ме дразниш и стани от мен, тежиш ми!- казах аз.

- Мрънкало!- каза тя.

- Овца!- отвърнах аз.

- Коза!- каза тя.

- Крава!- отвърнах отново аз и тя
млъкна.

- Още не мога да повярвам, че си ми сложила крава за емоджи, когато ти звъня!- каза тя и аз и се засмях.

-Много си лоша! Аз на тебе ти сложих жълто пиленце, а ти на мене си ми сложила крава! Нямаш срам!- каза тя и се засмях по-силно.

- Знам, че нямам срам! Не е нужно да ми го натякваш!- казах аз и тя се засмя.

- Защо лежиш с дрехите ма?- попита ме тя.

- Станах, оправих се и пак легнах.- казах й аз.

- Какво стана вчера?- попита Йешим.

- Смисъл?- попитах аз, защото не разбрах.

- Библиотеката...ти...Джънгкук, подреждахте...- каза тя.

- Нищо не е станало! Не си казахме и дума, подредихме първият ред и си тръгнахме.- разказах аз.

- Той наистина не харесва никой, държи се гадно и-

- Стига, Йешим!- прекъснах я.

- Той няма вина, че е такъв. Ще разбера какво му се е случило.- казах аз.

- Прави каквото искаш, но внимавай да не ти направи нещо!- каза тя.