𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|15|

Г.Т Т/И

Джимин ме докара до вкъщи, слезнах от колата и му помахах, като се усмихнах. Затворих вратата и той тръгна. Тогава видях Джънгкук...стоеше до едно дърво и ме гледаше разочаровано.

Защо ме гледаш така?

- Хей, какво правиш?- попитах аз, а той ме подмина, без да казва нищо. Видях само как погледат му от разочарован се промени на ядосан.

- Джънгкук, спри!- извиках аз, като се обърнах и започнах да тичам към него. Той забърза крачката и влезна в тях, като затвори вратата пред мен.

Защо ме гледаше така? Защо ме подмина? Дори не ме изслуша...

Обърнах се на пети и се прибрах вкъщи.

Защо се чувствам зле?

Качих се в стаята си и си легнах, нямах сили дори да се преоблека.

- Офф!- изпуфтях аз и притиснах една възглавница в лицето си, след което съм заспала.

——————————————————
~На следващия ден~
——————————————————

Г.Т Т/И

Отново се събудих раздразнена, заради алармата, но когато погледнах през прозореца, сякаш настроението ми се оправи...малко. Слънцето грееше и подухваше лек ветрец, чувах как птичките пеят, беше хубаво.

Станах и се оправих, слезнах долу и Йешим ме чакаше с широка усмивка и нетърпение.

- Разкажи! Как мина вчера?- попита тя въодушевено.

- Казах на Джимин, че не го харесва и че няма да се получи!- казах аз с лекота и Йешим остана с отворена уста.

- Как така?- попита тя объркано.

- Така! Той каза, че няма проблем и ще си останем приятели.- обясних аз.

- Добре, добре!- каза тя и вдигна ръце. След малко станахме и тръгнахме към университета.

Вече бяхме в стаята и чакаме часа да започне. Аз си поприказвах малко с Йешим и Юнги и си седнах на мястото. Звънецът би. Госпожата влезна и започна да преподава урока, малко след нея влезна и Джънгкук. Седна на мястото до мен и дори не ме погледна.

Защо си ми ядосан?

——————————————————
~Skip time~
——————————————————