𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|3|

—————————————————
~На следващия ден~
——————————————————

Г.Т Т/И

- Мразя тази аларма!- казах ядосано и я спрях. Станах от леглото и тръгнах към банята, изкъпах се, измих си зъбите, излезнах и се облякох.

Сложих си малко спирала и си изправих косата. Отидох до стаята на Йешим, тя все още спеше и реших да я събудя. Качих се на леглото и започнах да скачам и да викам.

- Кукуриго, време е за ставане!- казах аз и тя ме погледна лошо, след което ме удари по крака и аз паднах до нея.

- Ауч!- казах аз и се засмях.

- Ти наистина си луда! Как може да будиш човек така и като те удари да се смееш?! Ще се побъркам с теб. Луда, луда~- каза тя и аз се засмях още по-истерично.

- Да..продължавай да се смееш, нека целият квартал те чуе, каква си луда!- каза тя саркастично и ядосано, а аз продължих. Накрая и тя се включи с мен.

- Аз отивам да ям, ако не дойдеш до 10 минути...ще останеш гладна!- казах аз и тръгнах към вратата.

- Ако изядеш всичко, ще те убия!- каза тя и аз се засмях. Слезнах долу и направих сандвичи, след малко и Йешим слезна.

- Йешим...Юнги изглежда добро момче!- казах аз и тя ме погледна объркано.

- Т/И...не ми говори с недомлъвки, особено рано сутрин.- каза тя и аз се ударих по челото.

- Няма значение!- казах аз и се качих да си взема нещата.

- Тръгваме ли?- попитах аз и тя кимна. Станахме и раздигнахме масата, след което тръгнахме.

- Как мина вчера?- попитах аз.

- Беше много добре! Компанията им е от 7 момчета общо, запознах се с всички и даже един от тях ме попита...защо ти не си дошла.- каза тя и аз останах учудена.

- Кой?- попитах аз.

- Джимин!- отвърна тя.

- Джимин? Не го познавам!- казах аз.

- Знам, но не изглежда лошо момче.- каза тя.

- Възможно е!- отвърнах.

- Джънгкук...беше там и почти нищо не казваше, седеше на един стол в ъгъла.- каза тя и отново въпросите изплуваха в главата ми. Трябва да направя нещо. Искам да се махнат.

Защо въпроси свързани с теб се въртят в главата ми?

- Мъките започват!- каза Йешим, като ме извади от мислите ми. Влезнахме вътре и се запътихме към стаята, седнах си на мястото, а Джънгкук още го нямаше. Йешим седна до Юнги и започнаха да си говорят, тогава той ми викна тихо: