𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|11|

Г.Т Йешим

Седях на дивана и се опитвах да се свържа с Т/И, но не ми вдигаше. Юнги отиде да говори с Джънгкук и още не се е върнал. Реших да му звънна, но в този момент някой влезна през вратата. Обърнах се и беше Юнги.

- Какво стана? Джънгкук...каза ли нещо?- попитах аз.

- Каза, че няма да говори с нея. Попитах го какво е станало...между тях и той каза...че...Т/И го е целунала по бузата!- каза Юнги и седна на дивана.

- Не разбирам! Заради една целувка, той се държи така и не иска да говори с нея?! Какво му става?!- извиках аз ядосано.

- Виж...Юнги, тя ми е...като сестра и ако нещо й се случи заради Джънгкук...не ми се мисли какво ще направя!- казах аз ядосано, а той ме погледна стреснато.

- Йешим, сега си ядосана и не мислиш трезво!- каза той, като ме хвана за раменете.

- Не! Мисля си съвсем трезво! Ти не разбираш...тя е най-добрата ми приятелка, винаги си помагаме, никога не се отказваме. Няма да я оставя, защото ако тя беше на мое място, щеше да направи същото. Защото...знам, че ме обича!- казах аз с насълзени очи.

- Юнги, може да си тръгваш, ще се оправя! Благодаря, че остана!- казах аз.

- Сигурна ли си?- попита ме той и аз кимнах.

- Добре, но ако има нещо ми звънни!- каза той сериозно, след което си тръгна. Седнах на дивана и продължих да звъня на Т/И. Само да се прибере...ще я убия! Как може да не ми вдига?!

- Какво да правя?- измърморих си под носа. Джънгкук, той е виновен, той ще я намери.

След малко бях пред къщата на Джънгкук и започнах да тропам по вратата, но никой не отвори. Продължих да тропам и тогава вратата се отвори.

- Защо тропаш така, знаеш ли колко е часа?- попита той студено и разтърка очите си.

- А ти знаеш ли колко ми пука?! Знам колко е часа! 23:37 е. Т/И все още я няма, не ме интересува как, но ще я намериш, защото наистина не отговарям за последствията!- казах аз, като го хванах за тениската.

- Аз нямам вина, че тя е избягала!- каза той със спокоен тон.

- Напротив имаш и то голяма вина! Как може да се държиш така с хората?! Винаги...Когато кажа нещо срещу теб, Т/И те защитава, казва " Не знаем какво му се е случило, не бива да го съдим". Да ти кажа ли нещо?! Сгрешила е! Тя винаги се опитва да намери доброто в хората, но ти...в теб няма и капка добрина...изгонил си момиче и си й казал, че не искаш да я виждаш, и да общуваш с нея, въпреки...че тя се стараеше да се сприятели с теб!- извиках му аз, а той седеше с отворена уста.