𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|37|

Г.Т Т/И

- Защо го правиш?- попита ме той ядосано.

- Кажи ми всичко...каквото си искал да ми кажеш, когато се появих първия ден! Искам да знам всяко нещо, което си искал да ми кажеш, преди да се влюбим!- казах му аз.

- Защо го направи? Защо се появи в живота ми, точно в онзи ден...в това кафене, видях те как ме гледаше, не отдели поглед от мен, тогава разбрах, че видя това в мен, което не искам да споделям с никого, нещо различно...това, заради което искаше да се сприятелим, искаше да научиш тайната ми!

- Защо се натресе в живота ми, защо?! Защо трябваше да се появяваш?! Мразя те, за това, че дойде онзи ден в кафенето! Мразя те, за това, че седна точно на отсрещната маса и те видях! Мразя те, за това, че се опита да ме опознаеш, задаваше ми въпроси и се опитваше да ме извадиш от мислите ми!

- Мразя те, за това, че не се отказа и сега е твърде късно! Защо го направи? Защо? Толкова ли си егоистична? Още тогава ти казах, че си досадна и, че не искам да ми говориш, но после се оказа в моя клас, седна до мен и продължи да ми говориш...макар, че не исках да имам нищо общо с теб...нищо!

- Хванах китката ти и я стиснах, след което посиня, но ти отново продължи да ми говориш! Защо? Аз те нараних, а ти продължи! Защо? Мразя те заради всичко, което направи! Мразя те!- викаше ми Джънгкук, а аз усещах как цялата бях в сълзи, ушите ми започнаха да пищят, чувах го заглъхнало, всяка дума попиваше в главата ми, започнах да усещам омраза към него.

Мразиш ли ме? Тогава...защо ми се усмихваше? Защо ми помогна? Защо сега ми казваш, че ме мразиш, след всичко, което се случи?

- Това ли беше всичко? Радвам се, че ми го каза сега, защото ако бяхме стигнали по-далеч, щеше да боли още повече от сега!- казах аз със сълзи на лице.

- Казах ти, че ще съжаляваш след като го чуеш! Сега доволна ли си? Това ли искаше да чуеш "Мразя те"? Нищо от това не трябваше да чуваш, защото когато съм трезвен ще съжалявам!- каза той ядосано.
Вече нищо нямаше значение, думите му...те ме сринаха. Исках да чуя какво мисли за мен.

Всичко...което каза, беше под влиянието на алкохол, но това го правеше истина. Беше ли възможно, някой да ме нарани с думи до толкова, че да искам да съм мъртва?

Сълзите се стичаха по лицето ми, не можех да ги спирам повече, след всичко което каза, не мисля, че беше възможно да остана в нормално състояние и да не заплача. Обърнах се и тръгнах без да казвам нищо, чувах го как продължава да вика, но не исках да говоря с него, нямаше какво да му кажа, чух достатъчно...