𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|12|

Г.Т Джънгкук

- Много си странен!- каза тя, нарушавайки тишината.

- Благодаря! А ти си много досадна и не си затваряш устата!- казах аз със спокоен глас.

- Благодаря!- отговори ми спокойно тя.

Как си толкова спокойна? Преди се дразнеше на такива думи!

- Защо не говориш?- попита ме тя и аз въздъхнах.

- Това...че дойдох да те търся и ти дадох якето си, не значи, че ще си говорим, от утре...Аз отново ще се държа все едно не те познавам, нито ще ти обръщам внимание, нито ще отговарям на глупавите ти въпроси!- казах аз и тя спря на място. Погледна ме в очите, без да казва нищо. Има хубави очи! Не бях забелязал!

Тя свали якето от раменете си и ми го метна, след което прегърна ръцете си и продължи напред.

Защо си такъв инат?

Затичах се към нея и я настигнах. Тъкмо щях да кажа нещо, когато тя каза:

- Джънгкук, няма нужда да казваш нищо! Даже ще те улесня, нека от сега да се държим все едно не се познаваме! Няма да си говорим каквото и да е!- каза тя и продължи напред сама.

Защо се държиш така?

Вървях зад нея, тя вървеше бавно, прегърнала ръцете си и леко потреперваше. Все още валеше и косата й беше мокра, дрехите й също. Тя вече беше пред тях, обърна се и ме погледна, след което влезна вътре, а аз продължих към вкъщи.

Г.Т Т/И

Влезнах вкъщи и заварих Йешим заспала на дивана, отидох до нея и я прегърнах, а тя се събуди.

- Знаеш ли колко се притесних? Защо не ми вдигаше? Т/И, ще те убия! Сериозно! Ще те заключа тук и няма да те пусна да излезнеш!- каза тя ядосано, а аз се засмях.

- Добре ли си?- попита ме тя.

- Ще си лягам! Изморена съм!- казах аз.

- А, не...няма да избягаш този път!- каза тя и ме дръпна за ръката, а аз се приземиха на дивана до нея.

- Йешим, защо си ходела у Джънгкук?- попитах аз.

- Как няма да ида! Той е виновен, няма да стои просто така в тях си, ако не те беше намерил...- каза тя и поклати глава.

- Няма значение, ще се преоблека и ще си легна!- казах аз и тя кимна.

Качих се в стаята си и си взех топъл душ, сложих си пижамата и легнах на леглото. Гледах тавана. Чух почукване на вратата, след което се отвори и Йешим си подаде главата.