𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|22|

Г.Т Джънгкук

Минаха няколко часа откакто тя заспа. Държеше ръката ми през цялото време. Усетих как се размърда, отвори очите си и ме погледна, а аз й се усмихнах.

- Хей!- каза тя.

- Хей, по-добре ли си?- попитах я аз и тя кимна.

- Не ми харесва, че винаги ми помагаш, заради мен все си патиш! Защо не си в университета?- попита тя сериозно.

- Исках да се погрижа за теб, но ако искаш да си тръгна, ще те разбера...- казах аз и се понечих да стана, но тя ме хвана за ръката.

- Остани! Не искам да оставам сама!- каза тя изплашено.

От какво те е страх?

- Искам да идем в кафенето!- каза тя, като бавно застана в седнало положение.

- Трябва да си почиваш!- казах аз.

- Моля те!- помоли ме тя и направи мили очички. Аз въздъхнах и казах:

- Добре, но само една песен!- след чутото тя се усмихна. Стана бавно от леглото и си взе дрехи от гардероба, като се запъти към банята. След малко излезна.

- Тръгваме ли?- попита тя. Изглеждаше весела, но отвътре със сигурност не се чувстваше добре.

- Да!- казах аз и станах от леглото.

Излезнахме и тръгнахме към кафето. Този път си приказвахме, не много, но беше достатъчно.

- Може ли да те питам нещо?- попита ме тя.

- Питай!- казах аз, без да се замисля.

- Защо...до сега не си ме викал по име, дори не съм те чувала да произнасяш името ми?- попита тя объркано.

Дори не знам, защо не мога да произнеса името ти!

- Джънгкук!- каза тя махайки с ръка пред лицето ми. Хванах ръката й и я погледнах в очите.

Искам да те целуна!

- Т/И!- казах аз и очите й се разшириха. Тя се обърна напред и продължихме да вървим. Все още държах ръката й. Дали да я пусна? Не искам!

- Предпочитам да ми казват накратко!(Това е за тези, които са с дълги имена)- каза тя, а аз я погледнах учудено. Повървяхме още малко и бяхме в кафенето. Тя седна на масата срещу сцената. Аз се качих и започнах да пея, не я изпусках и за миг, гледаше ме толкова сладко.