𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|38|

Г.Т Т/И

Станах и тръгнах към вратата, тъкмо щях да я отворя и се отказах. Обърнах се и тръгнах към леглото.

- Т/И, спиш ли?- попита Йешим от другата страна на вратата. Поех си дълбоко дъх, за да не разбере, че съм плакала и казах.

- Не!- отвърнах аз, тя се опита да влезе, но вратата все още беше заключена.

- Т/И, какво става? Защо е заключено?- попита тя загрижено.

- Йешим...не ми се говори!- казах аз с треперещ глас.

- Т/И, отвори вратата и ми кажи какво е станало!- каза тя.

- Йешим, искам да съм сама!- казах аз, като се стекоха няколко сълзи от очите ми.

- Ще извикам Джънгкук и ще го накарам да разбие вратата, ако не ми отвориш!- заплаши ме тя.

- Моля те...не го викай, не искам да го виждам повече!- казах аз, като започнах да плача.

- Т/И, моля те...отвори вратата!- помоли ме Йешим. Станах от леглото и тръгнах към вратата, врътнах ключа и отворих, след което се плъзнаха по стената и заплаках силно, а Йешим ме прегърна.

- Какво е станало?- попита ме тя загрижено. Как да й кажа?

- Защо не искаш да виждаш Джънгкук? Защо вчера си тръгнахте без нас? Къде бяхте?- задаваше ми въпроси тя, а аз само я прегръщах и не казвах нищо.

- Т/И, кажи ми!- каза тя, като ме погледна сериозно. Започнах да й разказвам и тя остана, като потресена.

- Той е идиот! Не знам какво да ти кажа...наистина! Не съм очаквала, че ще каже...чак толкова груби неща.- каза тя и ме прегърна отново.

- Няма смисъл да си тъжна, заради него! Хайде, ставай! Отиваме да се разходим!- каза тя, като ме задърпа за ръката.

- Йешим, аз ще си легна. Обещавам, че утре ще се разходим!- казах аз и тя ме погледна тъжно, след което кимна и излезна от стаята.

Затворих вратата и пуснах щорите. Всичко беше тъмно, освен малката част от вратата на терасата, през която влизаше светлина. Взех една възглавница и одеалото си от леглото, седнах в единия ъгъл на стаята и се завих с одеалото, прегърнах силно възглавницата и заплаках тихо.

Г.Т Джънгкук

Събудих се с ужасно главоболие, не помнех нищо от вчера, лампата в стаята ми светеше и това правеше нещата още по-зле. Светлината пареше очите ми. Станах и загасих лампата, тъкмо си легнах и чух тропане по долната врата.