𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|31|

Г.Т Джънгкук

- Обещавам, че ще прекарваме повече време заедно!- казах аз и тя кривна устни. Поставих малка целувка на устните й и тя се усмихна.

- Изплаши ме!- казах аз и тя ме погледна учудено.

Какво си мислиш сега?

- Защо?- попита тя.

- Когато ми каза...да излизам с Техьонг и да се прегръщам с него, сърцето ми се сви.- казах аз и тя се засмя.

Не се шегувам, наистина се изплаших!

- Трябваше да те оставя да седиш вънка!- каза тя и аз я погледнах неодобрително.

- Искам да те питам нещо!- казах аз и тя ме погледна объркано.

- Помниш ли...когато беше болна и поиска да остана? Защо гледаше толкова изплашено, когато каза, че не искаш да си сама?- попитах аз и тя си зарови главата в гърдите ми.

- Страх ме е!- каза тя и аз погледнах объркано.

От какво се страхуваш? Тъмното ли?

- От какво?- попитах аз объркано.

- Да не остана сама! Обичам да съм сама, но само когато знам, че имам нужда да бъда! Когато звънна на някой, той ще излезне с мен, защото това е да имаш приятели...Но мен не ме е страх от тази самота, а от другата, която ще бъда сама и няма да има на кого да се обадя, ще бъда самотна, няма да има никой до мен. Всички ще ме мразят и-

Как може да си мислиш такива неща? Не мога да повярвам, че минават такива мисли през главата ти...

- Тихо!- казах аз, като сложих пръста си на устните й. Погледнах я в очите и те бяха пълни със сълзи.

- Не знам дали разбра...какво искам да кажа...- каза тя, като падна една сълза от окото й.

Разбрах всяко нещо, което каза! Винаги ще те разбирам!

- Разбрах, но ти никога няма да бъдеш сама!- казах аз.

- Не и по този начин!- продължих и тя ме прегърна силно.

Права си! По-страшно е не когато ти искаш да бъдеш сам, а когато ти се налага и няма никой до теб! Защо си толкова тъжна, заради тези мисли? Позволи ми да ти покажа, че те не трябва да присъстват в живота ти!

Погледнах надолу и Т/И беше заспала, целунах я по челото, след което и аз заспах.

——————————————————
~На следващия ден~
——————————————————