𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|2|

------------------
~На следващия ден~
------------------

Събудих се от алармата, беше 6:30. Станах и влезнах в банята, измих си зъбите, изкъпах се, след което излезнах и се облякох.Слезнах долу и видях, че Йешим ме чака. Седнахме на масата и закусихме.

- Да тръгваме!- каза Йешим и аз кимнах. Излезнахме и тръгнахме към университета, беше на около 30 минути от вкъщи.

Вече бяхме пред университета, влезнахме и се запътихме към стаята. Почуках на вратата и влезнахме, учителката започна да ни представя.

- Деца, това са новите Ви съученички! Бъдете мили с тях! Момичета, може да се представите!- каза тя и ние кимнахме.

-Здравейте! Аз съм Т/И, приятно ми е да се запознаем!- казах аз и те ме поздравиха. Докато Йешим се представяше огледах учениците в стаята.

Тогава те видях...това беше ти, момчето от кафенето, незнайно как на лицето ми се появи усмивка. Как се озовах в един клас с теб?

- Момичета, може да седнете на свободните места!- каза госпожата. Имаше две свободни места, затова Йешим седна до едно момче, а аз се запъти към единственото свободно място, а именно до него. Тръгнах към мястото си, но краката ми затрепериха, ръцете ми започнаха да се потят, ами ако не иска да седна до него, ако ми се развика пред другите? Нямах друг избор, трябваше да седна там. След няколко секунди бях до мястото, той беше с качулка и не ме видя, седнах и започнах да си вадя нещата.

- Здравей!- реших да го заговоря, но той не каза нищо.

Защо, защо не казваш нищо?
Извадих си тетрадката и без да исках докоснах ръката ти, а ти рязско се отдръпна и ме погледна лошо. Защо?

- Внимавай!- каза той ядосано.

- Съжалявам!- казах аз и той се засмя злобно.

- Казах ти, че си досадна, но продължаваш!- каза той грубо.

- Виж какво! Аз няма да те изям ако се запознаем или ако те докосна, така че можеш да се държиш малко по-мило. Сигурно не си свикнал да се държат добре с теб, но това не значи, че трябва да се държиш грубо с хората!- казах аз ядосано, а той само хвана китката ми и я стисна, едва се сдържах да не извикам от болка.

- Слушай внимателно! Не съм искал да се държиш мило с мен, няма и да поискам. Това да ти е ясно! Стой далеч от мен!- каза тихо той, за да не привлича внимание и пусна рязко ръката ми. Започнах да разтривам китката си с пръсти, но едвам успях да я докосна. Започнах да си драскам в тетрадката, но не направих почти нищо, защото ръката наистина ме болеше.