𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|18|

Г.Т Джънгкук

....видяхме едно малко детенце да плаче. Тя веднага отиде до него, а аз я последвах.

- Какво стана? Защо плачеш?- попита тя, като приклекна до него и избърса сълзите му.

- Не мога да намеря мама!- каза детенцето и тя го прегърна, като започна да го гали по главата.

Как може да си толкова добра?

- Аз ще ти помогна да я намериш!- каза тя и хвана детето за ръката, а с другата взе двете торби.

- Този батко с теб ли е?- попита детето и ме посочи.

- За жалост да!- каза тя и детето се засмя.

Толкова ли ме мразиш?

- Лош ли е?- попита отново детето, а тя си замълча. Лош ли съм?

- Хей, виж какво ще ти дам!- каза тя, като смени темата. Пусна ръката на детето и бръкна в чантата, като извади шоколада, който си беше купила и му го даде.

- Йей, ти си най-милата какичка на света!- каза детето и я прегърна. Бяха много сладки.

- Хей, мъник...ти как се казваш?- попитах аз.

- Минхе!- отговори детето.

- Имаш много хубаво име!- каза тя.

- Искаш ли да видиш какво ще ти дам аз?- попитах Минхе и той кимна. Извадих близалките и му ги подадох, а той започна да скача и да се радва.

- Вие сте най-добрите кака и батко на света!- каза Минхе и ни прегърна. Бяхме толкова близо, когато се чу вик зад нас.

- Минхе! Къде беше? Знаеш ли как се притесних?!- извика една жена. Сигурно е майка му. Минхе ни хвана за ръцете и тръгна към жената.

- Мамо, тези кака и батко ми помогнаха!- каза Минхе и прегърна майка си.

- Много Ви благодаря! Дано и вие да си имате деца и да сте щастливи заедно!- каза жената и ние се опулихме насреща й.

- Ние не сме заедно!- каза тя, като размаха ръката си.

- Жалко...отивате си!- каза жената и ние се изчервихме.

Ти мислиш ли така?

- Мамо, виж какво ми дадоха!- каза Минхе и показа шоколада и близалките.

- Наистина много Ви благодаря!- каза жената.

- Моля Ви...недейте! Радвам се, че Минхе намери майка си!- каза тя и се усмихна на жената.