𝒯𝒽𝑒 𝒮𝒾𝓃𝑔𝑒𝓇 // 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

|32|

Г.Т Т/И

Седнахме на масата и тогава видях как Йешим слиза по стълбите. Тя погледна учудено Джънгкук и свъси вежди.

- Няма ли да викнеш Юнги?- попитах аз и тя се вцепени на място.

- Направих закуска! Доведи Юнги и да ядем заедно!- каза Джънгкук, а Йешим все още стоеше на едно място и не казваше нищо.

- Защо ни гледаш така, отивай!- казах аз и тя се затича нагоре по стълбите. С Джънгкук се засмяхме и започнахме да ги чакаме.

След малко Юнги и Йешим дойдоха хванати за ръце и седнаха на масата, като започнаха да се хранят.

- Вие от къде разбрахте, че Юнги е тук?- попита Йешим притеснено и ние с Джънгкук се спогледахме.

- Еми...влезнахме в стаята ти и ви заварихме на леглото...- казах аз, като се сдържах да не се разсмея.

- Ам...ние, нищо не се случи!- каза Йешим притеснено, а Юнги я погледна учудено, но и несигурно. Защо си мисля, че не е така!

- Ние не сме казали, че се е случило нещо!- каза Джънгкук, като се засмя, а аз го сръчках в корема. Той прекара ръката си по бедрото ми и аз настръхнах. Джънгкук се доближи до мен и започна да ми шепне.

- Не ме предизвиквай!- каза той, а аз го погледнах лошо и той се усмихна.

Някой път наистина ме е страх от теб! Но знам, че няма да ме нараниш, нали?

- Джънгкук, ти откъде влезна?- попита Йешим сериозно и Джънгкук се задави.

- През терасата!- казах аз вместо него.

- От там ли влизаш винаги?- попита Юнги и той кимна.

- Защо?- попита отново Юнги.

- Защото приятелката ти е страшна!- каза Джънгкук, като посочи Йешим.

- Не е вярно!- каза Йешим, като скръсти ръце пред гърдите си, а аз се засмях.

- Юнги, кажи му, че не е вярно!- каза Йешим намусено.

- Т-това не е вярно!- каза Юнги, като се почеса зад врата, а Йешим го изгледа на кръв.

- Така ли, Юнги? Добре, ще го запомня!- каза Йешим, като се разсърди, а Юнги започна да й се извинява и да я целува.

Г.Т Джънгкук

Закусихме и седнахме на дивана, чакахме да стане 16:00, за да ходим в гаража при другите. Техьонг искал да направи предложени(Не на Дияна).