You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡11♡

Г.Т Юнги

Както си седях в стаята и телефонът ми звънна, беше Джънгкук.

Вдигнах му и той ми обясни какво се е случило, а аз щях да припадна.

Не стига, че търпя Т/И в работата, ами сега трябва и да излизам с нея. Вчера в бара нервите ми се качиха, заради нея. Щяла да ме нашамари, ако не съм й бил шеф!

Как ме ядосва! Заслужава си го, трябва да й давам повече работа, за да се научи. Досадница!

Започнах да се оправям, защото щяхме да излизаме в 18:00. След като се оправих седнах на дивана и започнах да гледам телевизия.

Г.Т Т/И

Седях на дивана и се тръшках на Криси. Накрая тя се ядоса и каза:

- Т/И, спри да се тръшкаш и оплакваш!- каза тя ядосано и аз я погледнах с мили очички. Криси е много добра, но когато се ядоса...по-добре да бягаш.

- Не ми се излиза с Юнги! Не стига, че работя с него, а сега трябва и да излизаме заедно! Идиот такъв! И г-жа Джеон намери кога да ни покани на вечеря.- отново се тръшках аз.

- Т/И, със сигурност на мен ми е по-неудобно, отколкото на теб!- каза тя ядосано.

- Толкова ще издържиш две вечери! На мен наистина ми е неудобно!- каза тя засрамено.

- Защо? С Джънгкук сте сладки заедно!- казах аз и тя ме погледна лошо.

- Т/И, той е мой шеф!- каза тя.

- Това няма значение, особено ако се харесвате, а и според родителите му сте заедно! Наистина сте сладки заедно!- казах аз.

- Няма значение! Сега ставай, тръгваме!- каза тя и аз се намусих.

Станах от дивана и тръгнахме. Джънгкук беше писал на Криси, че ще се чакаме в близкия парк. След малко вече бяхме в парка.

- Не можахте ли поне днес да дойдете навреме?- попита Юнги раздразнено.

- Извинявай, но съм извънработното си време, ако трябва ще ме чакаш цял ден!- казах аз.

- Не съм длъжен да те чакам, ако исках до сега щях да съм си тръгнал!- каза той ядосано.

- А защо още си тук? Значи искаш да си с нас!- казах аз със самодоволна усмивка, а той завъртя очи.

Ще те поставя на мястото ти! Ще се предадеш! Няма да ме накараш да съжалявам за нищо казано.