You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡10♡

Г.Т Т/И

Събудих се от силно главоболие, бях в апартамента на Криси, познах мястото веднага, защото си имах стая тук. Погледнах към часа, беше 12:58.

Станах от леглото и се запътих към хола. След секунди видях Криси да седи на дивана и да пие кафе.

- Как си?- попита ме тя.

- Главата ме боли!- казах аз.

- Нищо чудно, вчера изпи доста!- каза тя.

- Какво стана вчера?- попитах аз, като седнах на дивана до нея.

- Доста неща!- отвърна тя и аз я погледнах стреснато. Беше ме страх какво ще каже.

Тя започна да ми разказва и аз се хванах за главата.

- Да ти кажа ли нещо?! Не съжалявам, че съм казала всичко това, освен това с теб и Джънгкук, че сте сладки...съжалявам, поставила съм те в неловко положение!- извиних се аз и тя се засмя.

- Вече съм ти свикнала!- каза тя и пусна телевизора.

- Знаеш ли кое ми беше най-смешно от всичкото?- попита ме тя.

- Кое?- отвърнах аз.

- Онова...дето каза, че ако не ти беше шеф...до сега да си го нашамарила!- каза тя и се засмяхме.

- Това е самата истина, няма да се лъжем!- казах аз и се засмяхме истерично.

- Нека да закусим, а после може да идем за сладолед!- предложи Криси и аз кимнах.

Станахме и отидохме в кухнята, започнахме да правим яйца и не след дълго бяхме готови и тогава се сетих.

- Ама Криси...то Вече е обяд, каква закуска ни гони?- попитах аз и тя се опули.

- Кво ти пука бе, нали ще ядем! Пък ако ще и вечер да е.- каза тя и се засмяхме.

Седнахме на масата и започнахме да "закусваме".

- Какво да правим днес?- попита ме тя.

- И аз не знам!- отвърнах аз.

- Ще изкараме уикенда в леглата!- каза Криси и се засмяхме.

- Сетих се нещо, ама много ме мързи!- казах аз.

- Ясно е че те мързи, но слушам!- отвърна Криси.

- Да идем да тичаме!- казах аз.

- Ти и тичане? И то в този пек?!- каза Криси и повдигна вежди.

Права е, много ме мързи, изобщо не ми се тича. От къде ми дойде тази идея и аз не знам.

- Да идем-