♡62♡

338 16 4
                                    


~След няколко месеца~

Г.Т Т/И

Днес ми беше много скучно. Юнги го извикаха в офиса и се наложи да отиде, при положение, че е събота. И сега седях и се чудех какво да правя.

Дали да се разходя? Защо пък не?

Станах от дивана и спрях телевизора. Качих се нагоре по стълбите и влезнах в стаята, преоблякох се, взех си нещата и отново тръгнах надолу по стълбите.

Не след дълго бях пред вратата, сложих си обувките и излезнах от къщата. Заключих вратата и тръгнах да се разхождам. Вървях и вървях и не след дълго бях в стария ми квартал.

Минах през вкъщи и оправих малко, полях  цветята и започнах отново да се разхождам. Реших да ида до Криси и затова тръгнах към къщата им с Джънгкук.

Не след дълго бях там. Почуках на вратата и Криси ми отвори. Направи ми място да влезна и аз влезнах, като се запътих директно към вратата.

- Е, как се чувстваш?- попита ме Криси, докато ми подаваше чаша с вода.

- Ами...доста често рита и такива неща.- обясних накратко.

- Притеснено ли ти е?- попита ме тя сериозно.

- Всъщност да! Скоро трябва да родя, а ме е страх, че не съм готова.- обясних аз.

- Не се тревожи! Юнги е до теб, заедно ще се справите. Можеш да разчиташ и на мен.- обясни тя.

- И твоя ред ще дойде след моя!- казах аз и се засмяхме.

- Къде е Юнги, защо си сама?- попита ме Криси.

- Извикаха го в работата.- обясних аз недоволно.

- Ти защо си сама?- попитах аз.

- И Джънгкук го извикаха от фирмата. Имало някакви документи, които трябва да се подпишат, защото щели да ги пращат някъде и ги извикали за важна среща.- обясни Криси.

Започнахме да си приказваме и не след дълго започнах да усещам болки. Хванах се за корема и свъсих вежди. Криси ме гледаше притеснено и започна да ми задава въпроси, а аз не можех да кажа нищо.

Тя стана от дивана и взе ключовете за колата от масата. Помогна ми да се изправя и в този момент водите ми изтекоха. Криси се забърза и ми помогна да де кача в колата.

Запали колата и я подкара бързо. Не след дълго бяхме пред болницата и влезнахме вътре. Насъбраха се около нас сестри и доктори и започнаха да бързат и да махат с ръце на други.

You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]Onde histórias criam vida. Descubra agora