You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡19♡

Г.Т Т/И

С Юнги вървяхме от половин час, а аз вече се изморих. Отново не си казахме и думичка, а когато се говорехме той се държеше мило.

Започвам да си мисля, че наистина му е паднала саксия на главата, или може да е болен. Ама ако беше болен нямаше да има сили да върви, или щеше да има?! Не знам!

- Пристигнахме!- каза Юнги и седна на тревата на поляната.

- Тук?- попитах объркано аз.

- Да, виж!- каза той и посочи гледката пред него.

Обърнах се и видях малките светлинки на града, беше прекрасно. Седнах на тревата и продължих да гледам към хоризонта.

Подухваше лек ветрец, който разнасяше аромата на цветята около нас.

- Красиво е, нали?- попита Юнги, като прекъсна тишината.

- Да!- отвърнах аз и прегърнах коленете си.

- Ако ти е студено...може да се прибираме!- предложи той.

Защо се държи мило?

- Не искам да си тръгвам, тук е красиво!- казах аз.

- Тогава вземи якето ми, наистина е студено!- каза той и свали якето.

- Не, няма нужда!- казах аз.

- Вземи го!- каза той и ме погледна лошо.

Аз взех якето и си го сложих. Ароматът му отново погали носа ми, а аз вдишах дълбоко. Наистина мирише хубаво...

~Skip time~

Г.Т Юнги

Седим тук от 1 час, а Т/И не казваше нищо. Погледнах я и тя щеше да заспи.

- Хей, хайде да тръгваме!- казах аз и я побутнах.

Тя стана и започна да върви. Очите й бяха полузатворени и се клатушкаше напред-назад.

Хванах я за раменете и започнах да я водя в прав път.

След дълго вървяха бяй-накрая бяхме в хотела и се качихме по стълбите.

- Т/И, къде е ключът ти?- попитах аз.

- Чакай!- каза тя и бръкна в джоба на дънките си, като извади ключа.

Аз го взех и отключих стаята й. Заведох я до леглото и тя направо легна. Завих я с одеалото и излезнах от стаята, като отидох в моята.

Отключих и влезнах вътре в стаята. Запътих се към банята, взех си дълъг душ, след което си легнах.