You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡37♡

——————————————————
~След няколко месеца~
——————————————————

Г.Т Т/И

Минаха няколко месеца. С Юнги се разбираме чудесно, излизахме заедно всеки ден, разхождахме се, гонене се и така нататък.

Ходехме на работа, но все още никой не знаеше за връзката ни, защото Юнги се притесняваше, че служителите ще започнат да говорят и е възможно да ме обиждат

Не му казах нищо за това, все пак си беше негово решение, не че Криси и Джънгкук са разкрили връзката си, но Юнги наистина е много загрижен.

Толкова е сладък когато се притеснява за мен. Звъни ми всяка вечер, за да ме пита дали съм се прибрала вкъщи, дали съм яла, как съм и още такива.

Днес беше притеснен и натоварен ден. Тази вечер ще бъде вечерята с родителите на Джънгкук и Юнги. Аз и Криси се притеснявахме какво ще се случи. Момчетата се опитваха да ни успокоят, но не се получаваше.

Сякаш когато не бяхме гаджета наистина, не обръщахме толкова внимание какво ще ни кажат, но сега умираме от притеснение.

Дали всичко ще мине добре? Ами ако се изложим? Всякакви такива въпроси минаваха през главите ни.

Та да се върнем на момента. Сега бях във фирмата и проверяван документи. Имах работа на компютъра и след което бях в обедна почивка, което значеше, че ще се поприказваме с Криси, или какво ние казваме "Да направим разбор на деня".

Юнги седеше на бюрото си и говореше по телефона, изглеждаше напрегнат, но нормално, защото ще имат много важна среща, днес в 16:00. Заради тази среща се налага да обикаляме из цялата компания, за да се проверяват документи и да се подписват.

Чудех се как да успокоя Юнги, но нищо не измислих. Наистина искам да се отпусне и да не се притеснява толкова, защото така ще му е още по-зле.

Станах от а така си и отидох до него. Изчаках да приключи с разговора си и го прегърнах.

- Успокой се!- казах аз и той въздъхна.

- Не мога! Притеснено ми е! Това е най-важният клиент на компанията ни и ако нещата не се получат, няма да подпишем договора и да се развиваме в други градове, страни и така нататък.- обясни ми той.

- Знам, но ако се притесняваш нищо няма да се промени! Отпусни се, така ще започнеш да мислиш по-разумно и ще можеш да обясниш повече за нещата и работата!- обясних му аз и той се замисли.