You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡23♡

Г.Т Т/И

- И това е всичко!- казах аз, а Криси ме гледаше вцепенено. Разказах й всичко. Няма за какво да крия от нея.

- И вие сте-

- Да!- казах аз прекъсвайки я.

- Уау! Това ми дойде в повече!- каза Криси.

- Да и на мен! Но родителите му са много мили. Майка му е опасна жена, като майката на Джънгкук.- казах аз и Криси се засмя.

- Нищо чудно, че са приятелки!- каза тя и се засмяхме още по-силно.

- Наистина са добри!- казах аз.

- В момента наистина съм объркана!- каза Криси.

- И аз! Те са добри и разбирам, че искат децата им да си намерят другар в живота, но да им кажат, че ще им вземат нещо, което са постигнали с техен труд. Не им е достигнало малко и са помолили за помощ!- казах аз и Криси се натъжи.

- Трябва да им помогнем!- казах аз.

- Ще го направим! Искам да ми разкажеш още малко за тези момчета! Аз ще разпитам Джънгкук. Трябва да ги съберем.- каза Криси.

Беше права! Ако ги съберем, може би пак ще са щастливи.

- Криси, операция "да направим всички щастливи" започва!- казах аз и се усмихнахме.

- Сега трябва да ставаме!- каза Криси и станахме от масата.

- Но не забравяй, че никой не трябва да знае за това!- казах аз и тя кимна.

След малко бяхме в офиса. Седнах и започнах да се чудя как можем да съберем групата и се сетих за Саша.

Юнги каза, че тя е приятелка на някой си Джимин, който посочи от снимката.

Захванах се с работата си, за да свърша по-бързо...

~След няколко месеца~

Г.Т Т/И

- Може ли да излезна за малко?- попитах аз изведнъж и Юнги ме погледна учудено.

- Ако си приключила с работата!- каза той. Държеше се мило през последните месеци.

- Всъщност...Не съм, но имам малко работа! Ще се върна до 10 минути.- казах аз и той кимна.

Станах от стола и тръгнах да тичам към горния отдел. След малко бях там, започнах да търся стаята в която беше Саша и накрая я намерих.

- Саша, трябва да поговорим!- казах аз запъхтяно, а тя ме погледна стреснато.

- Т/И, добре ли си? Защо си запъхтяна? Какво е станало?- задаваше ми въпроси тя.