You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡50♡

~На следващия ден~

Г.Т. Т/И

Събудих се от целувки по корема си, отворих очи и видях Юнги. Беше повдигна тениската и ми оставяше малки целувчици на корема ми, като правеше и кръгови движение с пръстите си. Приказваше тихо и отвреме навреме започваше да се смее.

Толкова е сладък. Започнах да го наблюдавам, а той така се беше заплеснала, че даже на разбра, че съм се събудила. Приказваше нещо, но прекалено тихичко и не чувах нищо.

По едно време повдигна главата си нагоре и ме видя. Повдигна се на моето ниво и започна да ме целува по устните, а аз се усмихнах след всяка целувка.

- Събери си малко багаж, имам изненада.- каза той и стана от леглото, като отиде до гардероба.

- Какъв багаж?- попитах аз.

- Знаеш ли...аз ще го събера! От теб се иска просто да седиш и да ми се усмихваш, без да ми задаваш въпроси.-каза той и извади един куфар, като започна да слага свои дрехи вътре. Не след дълго беше готов и ме хвана за ръката.

Слезнахме долу и закусихме набързо, а аз не спирах да задавам въпроси. След малко излезнахме от вкъщи и се качихме в колата, а Юнги я подкара. Къде ли беше Джон, не съм го виждала отдавна. Попитах Юнги, а той каза, че го е пуснал в отпуска.

Не след дълго бяхме пред моята къща. Слезнахме и Юнги свали куфара, качи се в стаята, а аз след него. Той остави куфара и започна да го пълни с мои дрехи, а аз все още не разбирах какво се случва.

Не след дълго беше готов с дрехите и започна да слага четката ми за зъби, четката ми за коса и подобни неща, а аз седях и го наблюдавах. След малко беше готов, затвори куфара и ме хвана за ръката, като тръгнахме надолу. Излезнахме от вкъщи и той заключи с ключовете ми.

Сложи куфара отзад в багажника и се качихме в колата, а той я подкара. След малко бяхме пред сградата, в която живееше Криси. Юнги ми каза да остана тук и се качи нагоре. Аз започнах да си гледам телефона и след малко той дойде с едно листче в ръка и една торбичка.

Юнги запали колата и отново потеглихме.

- Юнги, кажи ми къде отиваме?!- казах аз недоволно, а той ми се усмихна.

- Ще разбереш! Сега ако искаш можеш да поспиш, или ако ти стане лошо ми кажи и ще спра колата.- каза той. Защо не ми казва къде отиваме? Искам да знам!