Г.Т Т/ИВървяхме из центъра на Сеул, но стана студено.
- Криси, стана студено! Да се прибираме ли?- попитах аз.
- Тъкмо това щях да ти кажа!- каза тя и си прегърна ръцете.
- Още е рано, нека се разходи още малко! Ще ядем и сладолед!- каза Джеон.
- Ние ще ви дадем якетата си!- продължи той, а Юнги се опули.
- Да, ще ви ги дадем!- каза Юнги отегчено и свали якето си, като ми го подаде.
- Задръж си го!- казах аз и продължих напред.
- Виж...във фирмата може и да се държа лошо, но това не значи, че когато сме навън не можем да се опитаме да бъдем приятели!- каза той, като натърти на думата "опитаме".
Взех якето и си го сложих, миришеше много хубаво. Джеон също свали якето си и го сложи на раменете на Криси.
- Ето там има сладолед!- извика Криси посочвайки щанда за сладолед.
Запътихме се натам и не след дълго стигнахме. Всички си поръчахме сладолед и след минути държахме по една фуниика с различни видове вкусове.
Започнахме да ядем и продължихме да се разхождаме. След малко телефона на Джънгкук звънна, той вдигна и очите му се разсшириха.
- Какво стана?- попита Юнги.
- Майка ми, иска да й пратим обща снимка!- каза Джънгкук. Само това ни липсваше. Не стига всичко, ами и това.
- Застанете тогава!- каза Криси.
Наредихме се един до друг и си направихме няколко снимки. Джънгкук ги прати на майка си и започнахме да чакаме какво ще отговори.
- Каза, че сме много сладки!- каза Джънгкук.
- Нищо чудно, нали мисли, че сме заедно!- казах аз раздразнено.
Мина около един час и часа беше 22:45. Тръгнахме към апартамента на Криси и тази вечер щях да остана там.
Юнги и Джънгкук казаха, че ще ни изпратят. Вървяхме бавно и славно, докато не стигнахме близко до апартамента.
Изведнъж се изсипа една градушка и се затърчахме към апартамента, спряхме се под навеса долу, но бяхме чисто мокри.
- От къде намери да вали?!- извика Юнги раздразнено. Криси взе телефона си и започна да човърка нещо.