You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡57♡

Г.Т Юнги

След малко станах и започнах да будя Т/И, а тя ме прегърна и сложи пръста си на устните ми. Колко е сладка, когато прави така, но трябва да става.

- Т/И...Трябва да ставаш!- казах аз и тя измънка нещо. Започнах да я целувам по бузките, а тя не отвори очи, дори не потрепна. Продължих да я целувам, а тя не ми обръщаше внимание.

- Т/И, ако не ми обърнеш внимание ще ти се разсърдя!- казах аз ядосано, а тя си вдигна главата и ме погледна, след което отново легна и затвори очите си.

- Юнги, много ми се спи.- каза тихо тя и аз я прегърнах.

- Знам, но скоро нашите ще са тук.- казах аз и тя кимна. Застана в седнало положение и започна да ме гледа, като преливаше на парцали, а аз се засмях.

- Толкова си сладка!- казах аз и й ощипах бузките, а тя се усмихна. Стана от леглото и влезна в банята. Чух как душат се пусна и се сетих, че ще се къпе.

Излезнах от стаята и тръгнах надолу. Масата беше отрупана с храна, а аз бях толкова гладен, че не издържах. Ароматът ме понасяше към масата, но се спирах, защото знаех, че Т/И ще ми се скара после.

Седнах на масата пред храната и започнах да я зяпам. Отвреме навреме корема ми се обаждаше и аз си казвах, че няма да ям. След малко чух стъпки по стълбите и се обърнах.

Т/И слизаше весело по стълбите, а аз се притеснявах да не падне.

- Т/И, спри!- казах аз и тя се стресна, след което спря на място.

- Какво има? Изплаши ме!- каза тя стреснато.

- Защо не внимаваш, като слизаш по стълбите?- скарах й се аз, докато се качвах към нея. Вдигнах я и тръгнах обратно надолу по стълбите.

- Но аз внимавах.- каза тя.

- Не, не внимаваше! Слизаше усмихната по стълбите и не гледаше в краката си.- скарах й се отново и тя наведе глава.

- Искам да внимаваш.- казах аз, като я целунах и тя кимна. Пуснах я на земята и отново седнах на масата, като корема ми отново се обади и накара Т/И да избухне в смях.

- Не се смей! Ти си виновна, че готвиш толкова вкусно и ме караш да искам да ям.- казах аз и тя отново се засмя. Станах и тръгнах бавно към нея. Тя ме погледна лошо и тръгна назад, докато не опря стената.

Тъкмо се наведох към нея, когато на вратата се звънна. Аз изпуфтях, а Йешим ми се засмя и тръгна към вратата.