You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡45♡

Г.Т Т/И

Вече беше вторник. Да! Отново не мигнах и за секунда. Часа беше 00:01. Тази вечер Криси не спеше до мен, защото Джънгкук остана вкъщи, но все пак тя идваше на всеки 30 минути и аз отново се правех, че спя.

Ставах на няколко пъти, защото ми се повръщаше и после отново лягах и се обръщай към прозореца, като гледах луната. Беше красиво, но ако сега Юнги беше до мен...щеше да е вълшебно.

Цяла вечер седях в една позиция и гледах към луната, докато накрая не залезе и слънчевите лъчи огряха сградите отсреща. Сега криси щеше да нахлуе в стаята с закуска.

А аз отново щях да кажа, че не съм гладна и тя щеше да ми се скара, че не ям.

- Добро утро!- каза Криси влизайки в стаята. Дойде до ме и остави подноса с храната на нощното шкафче.

- Закуската е готова и се надявам да я изядеш, защото ще си помисля, че не харесваш храната която правя.- каза ми тя.

- Ще хапна малко!- отвърнах аз и тя кимна, след което излезна от стаята. Полежах още малко в същата полза, след което станах и започнах да ям. Отново нямах апетит и ми се повръщаше, но хапнах малко, колкото Криси да не се притеснява.

Ако разбере, че отново съм поръчала ще ме закара на лекар, а аз не искам. След като хапнах малко станах и взех подноса. Тръгнах да излизам от стаята и видях Криси и Джънгкук да закусват.

- Добро утро!- поздрави ме Джеон, а аз се усмихнах насилено.

- Как си?- попита ме той.

- И по-добре съм била.- отвърнах аз.

- Искаш ли нещо, защо си станала?- попита ме Криси.

- Дойдох да донеса подноса и да седна до вас.- казах аз и те ме погледнаха учудено.

- Не ме гледайте така! Няма да е зле ако си поприказвам с някого.- казах аз и те кимнаха. Седнах на масата до тях и започнахме да си говорим.

Не след дълго Джънгкук си тръгна. Криси оправи масата и седна до мен.

- Т/И, имаш ли нужда от нещо?- попита ме тя, а аз поклатих глава. Всъщност имах нужда от нещо и това беше ит любов...любовта на Юнги. Толкова много ми липсваше, че не издържах.

- Искам да се разходя!- казах аз и Криси ме погледна учудено.

- Сигурна ли си? Ще дойда с теб.- каза тя.