You Will Give Up// M.YG [ЗАВЪРШЕНА]

♡61♡

Г.Т Т/И

...и тогава телефона звънна. Взех го и видях, че е Криси. Вдигнах и започна да ми обяснява нещо, след което каза, че Джънгкук и е предложил. Аз първоначално не реагирах, но после като се осъзнах започнах да скачам и да викам, а Юнги ме гледаше стреснато.

След дългият ни разговор в обяснения и така нататък затворих телефона, с Юнги продължи да ме гледа стреснато.

Обясних му за какво сме си говорели с Криси и той също се зарадва. Казах му, че трябва да идем, за да ги поздравим и той се съгласи, но първо трябва да идем на доктор.

- Юнги, трябва ли да ходим?- изпуфтях аз и той ме погледна лошо.

- Не само трябва, а се налага!- каза той със сериозен тон, а аз се намусих. Станахме и започнахме да се оправяме. Не след дълго бяхме готови. Отидохме до вратата, но навън все още валеше. Юнги взе един чадър и ме придружи до колата. Качих се в колата, след което и той се качи и тръгнахме към болницата.

След около 15 минути бяхме пред сградата. Влезнахме вътре и изчакахме реда си. След малко влезнахме в кабинета и започнаха да ме преглеждат.

Доктора каза, че всичко е наред и няма проблем. Трябва следващият месец да идем пак, а аз не исках. Наистина не обичам болници.

След малко излезнахме от кабинета и застанахме отпред под навеса на болницата. Валеше наистина силно к беше студено, имаше вятър и ското щеше да се стъмни.

Юнги разтвори чадъра и тръгнахме към колата. Не след дълго бяхме там и аз се качих вътре. Юнги мина от другата страна и също се качи, като започна да кара към вкъщи.

- Днес времето е студено.-казах аз, докато гледах как малките дъждовни капчици се стичат по стъклото на колата.

- Да.- каза Юнги, докато гледаше внимателно към пътя. Не след дълго бяхме пред вкъщи. Влезнахме бързо вътре и започнахме да се преобличаме.

Решихме, че ще идем при Криси в близките дни, защото ското няма да спре да вали.

- Юнги, хайде да гледаме нещо.- предложих аз и той кимна. Тръгна към телевизора и започна да натиска копчето, но не се включи.

- Няма ток!- каза той и се спогледахме.

- Какво ще правим? Скоро ще се стъмни...- казах аз изплашено, защото ме е страх от тъмното.