Г.Т Т/ИКакто си седяхме и изведнъж някой почука на вратата. Ние се стреснахме и бързо се отдръпнахме.
Юнги каза "влез" и тогава Криси се появи в стаята, а ние си и отдъхнахме.
- Защо гледате сякаш сте направили нещо лошо?- попита ни тя учудено, а ние се спогледахме.
- Ами..ние-
- Няма значение! Юнги, Джънгкук те вика в кабинета си! Каза, че имало проблем с някакъв договор.- прекъсна ме Криси и Юнги излезна от стаята.
Аз погледнах към Криси и тя към мен, след което ми кимна с глава в знак, че ме пита какво има.
Аз повдигнах рамене, а тя едната си вежда. Как се разбираме само с жестове.
- Криси...- казах аз.
- Слуша Т/И, слушам!- каза тя и седна на диванчето в другия край на стаята.
- Ами... Аз... такова-
- Защо започваш да ми се обясняваш все едно съм ти майка и ще те набия, след като ми кажеш какво е станало?!- попита ме тя.
Права е! Защо се колебая да й кажа, тя ми каза за Джънгкук, сега аз ше й кажа за Юнги.
- С Юнги сме заедно!- изтърсих аз и тя се задави от нищото.
- Добре де, казах ти да ми кажеш, но чак така!- каза тя.
- От кога?- попита ме тя.
- Вчера!- отвърнах аз.
- Как стана?- попита отново.
Как да й обясня какво се случи в действителност?!
Нямам какво да му мисля, просто трябва да й кажа. Започнах да разказвам, а Криси беше меко казано потресена, след чутото.
- Значи ти си добре?!- попита тя загрижено и аз кимнах. Тя си отдъхна и се облегна назад.
- Ти пък може ли да си толкова проста?! Ако Юнги не беше дошъл, недай си Боже! Т/И, казвам ти честно, просто си да те нашамаря! Как може да си толкова безотговорна?!- попита Криси ядосано.
Това момиче наистина е страшно, когато се ядоса.
- Ама аз-
- Какво ти? Защо не позволи на Юнги да те закара до вас? Какво като ти е било неудобно? Натисна не знам какво да кажа!‐ каза тя ядосано.
- Криси, спокойно...всичко е наред!- казах аз и тя ме погледна лошо. Явно думите ми не й вдъхваха много надежди.